Харуки Мураками е един от най-четените съвременни писатели, който разбърква умовете на хората. Той е страстен бегач върху асфалта и белия лист. С последната си книга "За какво говоря, когато говоря за бягането?" отвежда в един друг свят - реалния. Ако харесвате неговите въображаеми истории, не се безпокойте – това есе е не по-малко вълнуващо.
Главен герой в него е самият автор, който в продължение на 25 години не спира да тича, да се състезава със себе си и да търси отговори по пътя. Искрено и с чувство за хумор той разказва за своите провали и успели. Бяга под съпровода на любимия си рок и размишлява за писането, живота и себе си.
Думите се изнизват като един дъх по време на маратонско бягане. Те оставят топли, понякога дори парещи, следи в ума на читателя. Навярно той няма да грабне чифт маратонки и да се посвети на тичане, но дълго ще размишлява върху уроците на автора. Уроци, научени с много постоянство, дисциплина и километри самота.
Харуки Мураками
От млад се увлича по чуждестранна литература. Самият той признава, че е много силно повлиян от попкултурата. Завършва литературни факултет на токийския университет. По-късно отваря свой джазклуб в Шибоя, Япония.
Живял е в Гърция, Италия, след което се мести в Принстаун, САЩ. Четири години преподава в местни университет.
През 1995 г. обаче се връща в Япония, повлиян от атентата в токийското метро. Още първата му книга "Чуй как пее вятърът" (1979г.) е приета много топло.
Някой от най-добрите му заглавия до момента са: "Кафка на плажа", "Норвежка кога", "1Q84”, "След мръкване", "Мъже без жени" и други.
В момента Мураками е 67 г. и един от най-добрите и признати съвременни японски автори.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 1 | 0 |
