За щастие, въпреки Голямата лоша криза, все още имаме възможност да си хапнем други речни или морски видове за Никулден. Не сме опряли до Златната рибка. Освен в развъдниците и в частните аквариуми, тя продължава да си живее основно в легендите. Някога – в приказките на Пушкин, братя Грим и т. н., а днес е любим герой на брилянтното устно, вестникарско и виртуално творчество, наречено "вицове”.
Там Златната рибка се характеризира с това, че обича да комуникира с хора от провинцията и очевидно не знае колко чувствително е станало обществото откъм дискриминация, тъй като упорито продължава да ги нарича "селянино”. В една от последните интерпретации, които чух, Златната рибка вече беше расистка. Хванал я тъмнокож и тя му заявила, че поради убежденията си, не може да му изпълни три желания и тъмнокожият ще трябва да се задоволи с едно.
Разбира се, това е само виц. Но ако проследим вековната история на Златната рибка, не само в расистка трябва да се превърне, а дори да изпитва непоносимост към всички човешки същества. Ако ще и кожата им да е с няколко цвята от дъгата.
Златната рибка е азиатка по произход
Всъщност, в природата изобщо няма такова животно – Златна рибка. Съществуването ѝ дължим на китайците. Източните народи са известни със следния парадокс: хем дълбоко уважават и се прекланят пред природата, хем много обичат да си правят с нейните чеда експерименти, които по-често приличат на гаври. За пример – превръщането на големи дървета в домашни саксийни растения (бонсай); жестокото стягане и деформиране на женското стъпало, за да остане съвсем малко.
И със Златната рибка така. Отначало тя представлявала вид ориенталско шаранче, сивкаво и обикновено на цвят. Грешката му била там, че имало естествена склонност към различни мутации в цветовете. Китайците си го харесали още много отдавна. Според една легенда, златни рибки се появявали още в началото на Света, дори се знаело в кое езеро точно. Според друга приказка, 7-8 века преди Христа имало страхотна суша и дъждът започнал да вали чак, когато насред земята се появил блестящ кладенец и първата Златна рибка изскочила от него.
Не се знае кога точно "жълтурковците” решили сами да си произвеждат рибки в златисто, но към X в. вече знаели как точно да ги отглеждат, за да се случи това. И не си мислете, че водните гадинки по природа си идват с пакет от изпъкнали очи и натруфени перки! Получили са се в следствие на изкуствена хиперболизация, задоволяваща естетическото чувство на китайците (очи като на празничните им дракони) и на японците (големи изящни плавници).
Първоначално единствено императорското семейство имало право да разполага с декоративни любимци в жълто. Този цвят бил запазената му марка. Може би затова и до днес Златната рибка е най-често оранжева, въпреки че генетически е по-лесно да се получи жълта такава.
Златната рибка – френска метреса
Постепенно знанията относно преобразяването на шаранчето в Златна рибка се разраснали достатъчно и тя станала общодостъпна. Започнала да плува и в европейски аквариумни води.
Говори се, че едно от първите появявания на Златната рибка в Европа е като подарък за мадам Дьо Помпадур. Прочутата дама била любима метреса на краля и на свой ред, още не чак толкова прочутата рибка, се превърнала в "метреса" на мадам Помпадур.
Към XVI в. Златната рибка вече била достатъчно популярна на Стария континент. Възприемали я като символ на богатството и късмета, набедили я за изпълнителка на желания. Разбира се, никой не си и помислил да я пусне на свобода. Превърнало се в традиция съпрузите да подаряват златни рибки на жените си, по случай първата годишнина от сключването на брака им. Това трябвало да предизвика просперитет през следващите години. Когато с времето Златната рибка станала по-достъпна, традицията се загубила.
Златната рибка става американка
Преди 200 години златната пътешественичка била занесена и в Америка, където станала всеобща любимка. На теория, обаче. На практика си останала затворничка в стъклен кафез, с необичайни за естествения си вид цветове.
Златната рибка станала и актриса. Често участва в анимационните филмчета, където обикновено изгладнели домашни любимци се опитват да я докопат. В крайна сметка обаче, животното, което се нае да я изяде, е Човекът. Американецът, по-специално. Тамошните младежи имали мания да поглъщат златни рибки като ритуал за приемането им в някои колежански братства. За щастие, в наши дни това се случва рядко.
Накратко, това беше историята за приключенията на рибката, която днес няма да изядем. Въпреки че не я слагаме в тигана обаче, едва ли ѝ е особено приятно и в клаустрофобичните стъклени сфери, където ни харесва да я държим. Вместо украса. Пожелавам вкусен празник на всички, които имат повод за веселба! Дано занапред бъдем по-"човечни" спрямо животните. Защото едно е да ги използваме за храна, а съвсем друго – садистично и за украса.
Добър апетит!
| 17 | 0 |
