Името ѝ е Цветомира Георгиева, а срещата ни е изненада и за двете ни. Попадам на нещо абсолютно непознато за мен - дамски рали шампионат в Сапарева баня. Това е третият национален кръг, което ще рече, че по-голямата част от момичетата, които се състезават, вече са минали през множество подготвителни кръгове и какво ли още не... Автомобилите са 15, във всеки от тях са пилотът и неговия навигатор - съвсем като в истинските надпревари. Някак интуитивно се отправям към две усмихнати момичета, които, вижда се, горят за това, което се случва на пистата. Едното от тях е Цвети - красива като модел, изключително мила и някак изненадващо на фона на повечето съвременни дами - много скромна. Оказва се, женският подход към автомобила и скоростта понякога е много успешен в този толкова мъжки спорт. Вижте какво ни разказа тя за любовта си към адреналина и не особено доброто си чувство към фризьорските салони...
Здравей, запознай ме със себе си. Коя е Цветомира?
Родена съм в София, след един ден, на 6 юли, ще стана на 30 години. Израснала съм в семейство с честни родители, които успяха да ми предадат ценности, които в днешно време младежите пренебрегват, дори отхвърлят. Баща ми беше много строг, с годините омекна (усмихва се), а майка ми е силна личност, която дълги години работи в Италия и пътуваше дотам с кола, винаги сама. От малка много се възхищавам на някои нейни качества, които повечето жени не притежават. Трудно ми е да разказвам за моето семейство с малко думи и ако продължа ще трябва да говорим само за това, за това спирам до тук. Водна зодия съм, рак. Обожавам морето!
От кога датира любовта ти към автомобилите и как се роди тя?
Любовта към автомобилите я имам от малка, тъй като, както споменах, майка ми е много добър шофьор, научена от нейния баща, който на свой ред винаги ми разказваше за неговия баща, как е бил шофьор на министър и автомобилен състезател на тогавашния заводски отбор на Форд, как е бил в челната тройка на всяко състезание, между които е и едно от най-големите тогава, а именно "Първа автомобилна надпревара на Балканите" 1929 г. Спомням си с какъв ентусиазъм ми разказваше и ми показваше малкото останали снимки.
Каква беше първата ти кола? Какви спомени имаш от първата ти среща с този спорт?
Фиат Панда, която буквално счупих за два месеца.. (смее се)
Как реагираха приятелите и семейството ти на тази ти страст? Имаше ли недоволни (мама?:) и други очаквания от теб?
Приятелите ми, разбира се, ме подкрепиха, подкрепят ме много и в момента, колкото до родителите...(усмихва се) знаеш как е. Трудно приема един татко, че дъщеричката му се занимава с нещо толкова опасно в неговите очи. Постоянно повтаря, че вече отдавна е трябвало да имам семейство, деца и прочие. В случая майка ми балансира отношенията, като се опитва да му обясни, че това съм аз и това е нещото, което ме прави истински щастлива, и че ако човек не се опита да постигне мечтите си, един ден съжалява за това.
Къде си се състезавала и кое е състезанието, което няма да забравиш?
Състезавала съм се предимно в България, като състезанието тук, което няма да забравя е рали Хеброс 2008 г. Тогава все още карах като форлойфер с Шкода (организаторски автомобил, който преминава преди състезателните коли, като той е оборудван изцяло като състезателните автомобили, с предпазни клетки, екипажа носи каски, гащеризони, разликата е, че този автомобил има сирени отгоре). На това състезание разбрах какво е състезателно темпо, какво е да минеш завой с висока скорост, какво е да стиснеш зъби, за да преодолееш инстинктите си за самосъхранение, които всеки човек има и да се довериш на способностите си да управляваш автомобила... Чувството е невероятно (усмихва се). Другото състезание, в което съм се чувствала истински щастлива беше в Украйна - 2009.
Има ли бъдеще в България за жена-автомобилен състезател?
Мисля, че има, да. Но за да бъде жената автомобилен състезател на високо ниво, каквото е нивото на Крум Дончев, Митко Илиев, Петър Гьошев, трябва да се извърви един доста дълъг път, да се вложат сериозни финансови средства, и с две думи - целият живот на тези хора да бъде автомобилният спорт. Това нещо в момента в България не съществува, въпреки че имам няколко колежки, които се занимават сериозно със спорта, като Диана Стоянова, Нели Димитрова, Катя Стратиева.
Колко струва да се занимаваш с такъв спорт у нас?
Скъпо! Не само у нас, този спорт е скъп навсякъде, може би разликата е, че там получават много повече от към организация на състезания и от към медийно присъствие.
А имаш ли амбиции да се състезаваш извън България?
Аз и сега ходя от време на време да карам в чужбина, но по-сериозни амбиции нямам за съжаление, отново всичко опира до финансовите възможности.
За какво мечтаеш? Менят ли се лесно посоките на желанията ти?
Продължавам да мечтая неща, свързани с този спорт, тъй като така или иначе не успях да постигна изцяло това, за което мечтаех, а само отчасти. Лошото е, че в България това е доста трудно постижимо, трябват много финанси, трябва човек и/или хора, които да се занимават основно с това и за да се получи всичко, е необходим "здрав гръб" за здраво начало. Постоянна съм в мечтите си, въпреки че лесно се зарибявам по други предизвикателства.
Как се справяш с мъжете, които са предубедени към жените зад волана? Случва ли ти се да изпадаш в интересни ситуации по софийските улици?
Имала съм, то кой не е имал (смее се), но определено от няколко години съм по-толерантна, по-търпелива към останалите шофьори, въпреки че се изкушавам да сложа някой мъж на мястото му... не за друго, а защото след това много ми харесват физиономиите на лицата им...сладки са (смее се).
Как те възприемат тези, които те срещат за първи път. Има ли борба за надмощие и ти как се справяш с нея?
Преди да разберат с какво се занимавам извън работното място, мъжете ме приемат като всяка друга жена. В момента, в който научат, се започва едно състезание кой е по-по-най, в което състезание почти винаги ги оставям да спечелят, единствено защото самите те няма да се чувстват добре ако ги победя (смее се). А другата крайност е някакъв страх, някакво неудобство, което не разбирам защо изпитват.
Кои са основните разлики между мъжете и жените на пътя? А извън него – в твоя живот как е съпоставката?
(Усмихва се)... Винаги съм твърдяла, че мъжете са по-добрите шофьори. Да, зная, че с тези думи се обричам изцяло жените да не ме харесат...(усмихва се отново) В живота разликите между двата пола са строго индивидуални, а в моя живот, в който в личен план са присъствали изключително малко мъже, те винаги са били със сходни интереси и различията са преодолявани точно заради тези сходни интереси. Ценя у тях най-вече искреността. Когато един човек е искрен и споделя нещата, които го вълнуват, които му харесват или не му харесват, тогава отношенията между двама души са достатъчно чисти, за да няма наранени или криворазбрани ситуации.
Изброй ми поне пет твои качества, които харесваш и такива, с които се бориш и ти пречат?
Ооо, ама те, вторите, са доста повече от пет? (смее се) Не харесвам нетърпимостта си в някои моменти, прекалената нерешителност в други и прекалената прибързаност в трети. Не съм сигурна какво точно харесвам, тъй като съм прекалено критична към себе си... може би това, че не се отказвам лесно и се боря винаги до последно, макар и да виждам ясно какъв ще бъде финалът.
А с маркетинга как се срещнахте?
Съвсем случайно (смее се). Завършила съм съвсем различно нещо, но тъй като спешно ми трябваха финанси, тогава не работех, просто споделих с един приятел, че си търся работа и се оказа, че негов приятел търсел момиче за фирмата, която точно прохождала, та започнах малко на шега тогава, и останах и до днес, вече пета година.
Как съчетаваш състезанията и подготовката за тях с ежедневната си работа в офиса?
За мое огромно съжаление, много трудно! Тук е една от най-големите ми пречки за развитие в спорта, защото колкото и толерантни шефове да имам - работата си е работа. Когато имах колежка, която да поеме моята работа нещата стояха малко по-добре, но откакто отново съм сама в офиса съчетаването става доста трудно, почти невъзможно. Виктор, моят навигатор, винаги отива един или два дни по-рано, за да се разпише и вземе пътните карти, а аз обикновено отивам в последния момент и по този начин дори не сме имали възможност да проверим направените записки за етапите и сме карали с непроверени. Това оказва голямо влияние на психиката и на двама ни.
Остава ли ти време за всичко женско – шопинг, приятелки, размотаване без цел?
За моя голяма радост приятелките ми харесват спорта и по този начин успяваме да прекараме достатъчно време заедно - те винаги идват на всички състезания. А както и сама видя - участват с мен и в дамските ралита (смее се). А изразът "размотаване без цел" - искрено ти казвам, че такова нещо, откакто карам в рали шампионата, не ми се е случвало.
Разбрах от колегите ти на пистата, че си много емоционална. За какво избухваш?
За неправда! За лъжа! За безочливи и безскрупулни хора!
Как си вдигаш адреналина?
Хи-хи като ходя на дамските състезания. Представяш си какво се случва когато се съберат 20 жени на едно място...
Кога ще се чувстваш най-щастлива?
Когато зная, че близките ми хора са здрави.
На какво ще научиш децата си? И ако имаш дъщеря – какви са ценностите, които искаш да притежава?
Пожелавам си да имам дъщеря (усмихва се). Има толкова неща, на които би ми се искало да ги науча..., но преди всичко - на честност, уважение, борбеност, скромност.
Как се справяш с чистенето, готвенето и другите типично женски занимания и има ли нещо, което ти е тотално чуждо?
Не ми пречи да готвя, но не харесвам да го правя... в кухнята става един малък хаос (смее се), но пък обожавам да правя торти и нескромно ще кажа, че се получават доста добре. И, да! Нещото, което не разбирам и не практикувам е висенето с часове във фризьорските салони (смее се).
Коя е втората ти най-голяма страст след шофирането и автомобилите?
Киното.
От какво те е страх?
Хм...от паяци!
Какво ти предстои от тук нататък?
Професионално, извън спорта, мисля да се занимавам с режисура, имам огромното желание да пробвам като асистент режисьор в чужди продукции, да работя с професионалисти в тази област, като за целта тази година ще кандидатствам точно това.
| 10 | 0 |
