Филипина Бауш се ражда през 1940 година в Германия. Също както тогавашната война променя целия свят и внася нестихващи и до ден-днешен противоречия, животът на Бауш изцяло преобръща света на изкуството, представите за театър и танц. С революционната си сценична стъпка тя прекрачва бариерата между двете понятия и ги превръща в едно цяло. Понякога хумористично, по-често драматично, болезнено, нежно, замечтано, реално. Но най-вече – човешко. Освен с всичко останало, Пина Бауш остава в историята и с твърдо заявяваната си позиция, че не се интересува толкова от това как се движат хората, колкото от много по-важния въпрос – какво ги задвижва.
Публиката на постановките ѝ не е публика. Тя се превръща в участник, който сам избира какво да гледа на сцената, прави собствените си заключения, потъва в съкровените си мисли и сам режисира цялото преживяване. Останалите творци, от най-различни области на изкуството, се възхищават на Пина и казват, че енергията ѝ не може да се опише с една-единствена дума. "Хореограф" никога няма да бъде достатъчно. Нито "танцьор".
Един от ревностните ѝ почитатели е прочутият немски режисьор Вим Вендерс. В продължение на 20 години той се бори с неудържимото желание да направи филм заедно с Пина. Не знае как да представи творчеството ѝ на лента, без да загуби въздейсващата връзка между изпълнението на живо и зрителите в салона. Развитието на 3D киното дава отговор на терзанията му, но вече е късно. През лятото на 2009 година, само два дни преди започването на снимките, Пина Бауш се сбогува завинаги с този свят. Диагнозата – рак.
Вендерс решава да се откаже от проекта, но семейството на Пина, заедно с танцьорите ѝ (някои от тях са работили с нея в продължение на 30 години) успяват да го разубедят. В резултат, светът на изкуството има щастието да разполага с въздействаща 3D лента, която обобщава еклектичното и революционно творчество на най-противоречивия съвременен хореограф. Доколкото е възможно да се обобщи впечатляващият брой от над 40 пиеси, разбира се. При това всяка от тях е реализирана по неочакван и новаторски начин. Две от най-известните ѝ постановки, например, са "Кафе Мюлер", където танцьорите се препъват по сцената, събаряйки столове и маси, както и "Пролетно тайнство" - там пък сцената е изцяло покрита с истинска пръст. За щастие на ценителите, Пина Бауш така и никога не се спира на точно определен стил, а музиката в творбите ѝ е изключително разнообразна.
С нетърпение очакваме да видим "Пина" в рамките на задаващия се София Филм Фест. Това, което ще ни даде прожекцията, е много далеч от сухия биографичен разказ. Ще гледаме танци, театър, разтърсващо изкуство, прекъсвано единствено от спомените на танцьорите, работили с Пина, и много красота. Някои от тях вече са много възрастни, но продължават да излизат на сцена.
И тъй като филмът на Вендерс е съсредоточен върху духовния, не върху земния път на Пина Бауш, решихме да ви разкажем малко повече за живота на тази забележителна дама.
Като дете Пина помага на родителите си, които държат странноприемница. Още тогава се научава да наблюдава хората, да се интересува от това какво им дава вътрешна сила. След време тя ще преплита в творбите си малки парченца от живота в тези ранни години - звукът на музика, идващи и заминаващи хора, които разказват за своя копнеж по щастието. Наред с тези по-ежедневни мотиви, изкуството на Пина отразява и ужаса на Втората световна война, паническото чувство за непрестанна заплаха.
Когато е на 14 години, г-ца Бауш започва обучението си при Курт Йос. Учителят ѝ е сред най-забележителните хореографи и преподаватели от хитлеристката ера, изключително либерална личност, която до голяма степен повлиява успешното развитие на младата Пина.
По-късно тя заминава да учи и в Ню Йорк, а разностранността на този космополитен град дълбоко я впечатлява. Пина казва, че престоят там е повлиял цялото ѝ бъдеще. "Ню Йорк е като джунгла, а в същото време ти дава чувство за абсолютната свобода. През тези две години намерих себе си."
Останалото е история. През 1962 година Пина Бауш се завръща в Германия. Там основава собствена компания и малко по малко, светът остава все по-впечатлен от нея. Може би отдавна сте почитатели на творчеството ѝ. А може би нямате представа за какво става въпрос, освен малките откъси от нейни пиеси, които се появяват в "Говори с нея" на Алмодовар. Независимо към коя от двете групи принадлежите, филмът "Пина" ще ви обогати. Духовно, културно и чисто човешки.
| 12 | 2 |
