Филмовите бози, залели кино индустрията през последните няколко сезона, са добили една прекалено гъста и безхарактерна форма. Наситени с безвкусен сценарий и лоша актьорска игра, оставят нас, любителите на подсладените със смисъл ленти, зажаднели. За нещо повече, много повече! Гледа ни се Алмодовар, наблюдава ни се истинския женски образ, понякога невротичен и извън релси, изигран от Пенелопе, в който преоткриваме себе си.
Филмите на Педро Алмодовар предлагат разбъркан микс от нецензурирани обществени или лични теми - разкази за проституция, хомосексуални теми табу, наркотични опиати или сексуални проблеми. Историите на испанския режисьор-легенда са на километри от клишето, те са онзи специалитет, който липсва в менюто, но копнеем да опитаме. Точно него, точно сега. С характерното за Алмодовар чувство за хумор, той често представя възгледите си за женския свят - смахнатия женски свят - по един индивидуален и дълбоко смислен начин. За него женските трагедии са хумористични, а комедиите драматични - свързани с оцеляването на съвременната жена.
В ранните филми на режисьора, както можем да видим по заглавията, централни персонажи са дамите. Mujeres Al Borde De Un Ataque De Nervios ("Жени на ръба на нервна криза"), Tacones Lejanos ("Високи токчета"), Kika ("Кика"), The Flower Of My Secret ("Цветето на моята тайна") - всички те се занимават със сложността на женския свят, а за него испанската легенда смята, че е винаги спонтанен, мистериозен и свеж по един собствен начин.
Парчетата от филмовия пъзел на Алмодовар през годините:
Първият му запомнящ се филм е Pepi, Luci, Bom y otras chicas del montón ("Пепи, Луси, Бом и другите момичета от квартала”, 1980 г.). Разказ, който пренася в Мадрид и разказва за живота на няколко момичета с бунтарски дух, които се борят за своите права.
По-късно по кината излиза Matador ("Матадор”, 1986 г.), който носи голяма слава както за Алмодовар, така и за младия Антонио Бандерас. Сюжетът преплита в едно секса, религиозните вярвания и смъртта, за да създаде насочеността на филма.
Mujeres Al Borde De Un Ataque De Nervios ("Жени на ръба на нервна криза”, 1988 г.) е заглавието, което превръща името на режисьора в отличително и му носи първата номинация за "Оскар” за чуждестранен филм през 1989г. "Нервните жени" на Алмодовар са объркани от своите вътрешни трепети и вълнения. Героите се борят за своите чувства, пресичайки пътищата си един с друг, създавайки ситуации, в които дори ние можем да попаднем. Абсурди и емоции - една до болка позна комбинация в женското ежедневие.
Tacones lejanos или "Високи токчета” представя историята на една майка, която след дългогодишно отсъствие заварва своята дъщеря, омъжена за стар неин любовник. Отново преплетени взаимоотношения и женски приумици, пресъздадени чрез уникалния поглед на Алмодовар.
Лентата от 1997г. Carne trémula ("Жива плът") е сочна история за скрити желания, страсти и изкупление, в която любимката на Педро Пенелопе Крус прави своя дебют, а неин екранен партньор е Хавиер Бардем.
Грандиозен фурор предизвиква Todo sobre mi madre ("Всичко за майка ми”), който освен "Оскар" и "БАФТА", магнетизира огромен брой почитатели на работата на режисьора. Трагико-комична история за самотна майка, която вижда смъртта на единствения си син, а бягството към неизвестното е единственото ѝ спасение.
Три години по-късно се ражда Hable Con Ella ("Говори с нея") - отново брилянтно поднесен сюжет, който печели етикетът "филм на 90-те години", а Алмодовар попада в списъка на най-влиятелните лидери на общественото мнение извън Испания. Филмът разказва за една голяма любов, а смъртта е пропастта, която дели две влюбени жени от техните половинки.
След кратка пауза своето завръщане през 2006г. "женският режисьор" прави с Volver ("Завръщане"). Завръщане към себе си, към комедията, към женския свят, към Ла Манча, към Пенелопе Крус - споделя за лентата режисьорът. "Завърнах се към майчинството като източник на живот и на измислици”, добавя. Сюжетът представя три поколения жени, които се борят с лудостта на живота по свои собствени начини. Клишето за мрачна Испания е тотално разбито, защото във Volver я виждаме слънчева, смешна и справедлива, а смъртта в основата на сценария - силно контрастна с представените искрени емоции и лъхащия от героите живот.
Последното филмово отроче на Аломодовар е Los abrazos rotos ("Прекършени прегръдки”), което подарява на зрителя артисцизма на Пенелопе Крус, съчетан с мелодиите на Алберто Иглесиас и поднесен със силния драматичен привкус на всяка една сцена. Лентата пренася в разказ за съдбата на бивш режисьор, който прекарва 14 години в тъмнина. Несломим, той продължава да пише, обича и живее със спомените за голямата си разтърсваща любов - Магдалена. Отново много силно и великолепно поднесено предложение от испанската легенда.
"През последния век не мога дори да преброя броя на холивудските драми, които засягат женския свят. Изглежда, че те са забравили едно нещо: жените са изключителни!"
Педро Алмодовар
| 37 | 0 |
