През 1848 г. полският композитор и виртуоз Фредерик Шопен има участие в къща в Париж, когато внезапно спира по средата на изпълнението си и напуска сцената. В писмо до свой приятел Шопен пише:
"Точно щях да свиря погребалния марш, когато изведнъж видях онези същества, които се появиха и по време на печалната нощ в Картезианския манастир, да излизат от пианото. Трябваше да изляза за малко, за да се възстановя и след това продължих да свиря без да казвам и дума."
Въпреки че семейството на Шопен и неговите приятели интерпретират подобни епизоди като колоритни фантазии на един чувствителен и гениален ум, ново проучване предлага друга хипотеза. Шопен е страдал от епилепсия на темпоралния лоб, която му причинявала честите халюцинации.
Целта на учена рентгенолог Мануел Карунчо, заел се със случая "Шопен", е да раздели романтиката от реалността, за да разбере по-добре живота на световноизвестния композитор.
Вероятно създалият се измъчен образ на човек на изкуството е причината за популярността на посмъртните диагнози, давани след смъртта на Шопен, който умира на 39-годишна възраст през 1849 г.
Първоначално се е смятало, че композиторът е починал от туберкулоза, но най-вероятно е станал жертва на цистична фиброза (образуване на влакнести съединителни тъкани в кистата) или някакво чревно заболяване според обширните изследвания на медицинското минало на Шопен. Въпреки това учени обърнали малко повече внимание на неврологията на композитора. Лекарите съвременници на Шопен са знаели малко за психозата и епилепсията.
В своите анализи Мануел Карунчо и съавтора му неврологът Франциско Фернандес извлекли много от описанията на поведението на Шопен от неговите приятели, ученици и от собствените му писания. Блестящата им колекция от материали дава сведения как композиторът седял "блед пред пианото с диви очи и разрошена коса" и по време на кратки периоди от време не можел да познае близките си. Говорел често за "отряд от фантоми", които го преследвали.
Само шепа от неврологични смущения водят до фантасмагория, каквато измъчвала Шопен, който не употребявал лекарства и не пиел алкохол. Виденията, които той описва - демони, пълзящи по пианото, са известни като халюцинации на лилипута. Това са халюцинации, при които обекти, животни или хора са виждат от халюцинациниращия много по-малки, отколкото са в действителност. Името лилипут е заето от произведението на Джонатан Суифт за Гъливер, който попада в измислената страна на лилипутите (малките хора). Терминът е измислен от Джон Тод - английски психиатър, който още нарича халюцинациите Синдрома на Алиса в страната на чудесата.
Авторите на изследването изключват шизофренията, както и някои други психози, тъй като халюцинациите на Шопен били визуални, а не слухови, и защото липсвали доказателства за проблеми с очите или мигрена, които са водещи симптоми. Кратките епизодични халюцинации са признак за епилепсия на темпоралния лоб, казват от екипа от учени пред Medical Humanities.
Без да имат възможността да наблюдават лично Шопен, учените признават, че е трудно да дават заключения. Въпреки това Мануел Карунчо казва, че показанията на свидетели са ключа към поставянето на диагноза епилепсия и в днешно време.
Невролог от медицинско училище в Нюарк коментира пред News Science Magazine, че въпреки че изследването на двамата учени е много интересно, на този етап не е много убедително. "Историческите диагнози трябва да са недвусмислени. Тяхната е единствено проницателна. Но все пак добра. Епилепсията е много често срещана. Възможно е да е това.", допълва неврологът.
Мануел Каручо се надява, че анализът ще доведе до повече проучвания въху заболяването на Шопен. Междувременно ученът продължава своето хоби в изследване на медицинското минало на известни композитори като например Бетховен. Той споделя, че вероятно е "паталогичен любител на музиката".
| 1 | 0 |
