Напудрените приказки ни остават доживотна слабост. В илюстрованите книжки принцът е супергерой на пълен работен ден, пристига (винаги навреме) в комплект с бял кон и безупречни обноски, а над главата му се носи ореол, изтъкан от благородство. Под царството на облаците и дъгите, хората сами режисираме собствените си приказки, пренаписваме реплики, разменяме роли и внимателно подбираме кой получава главна и кой - поддържаща.
Съдбата сякаш обича хаоса и с лекота разбърква конспирациите ни за спокоен живот, цветя и рози. Веднъж с дискретен предупредителен знак, друг път с появата на изненадващ персонаж по средата на действието. Натъкнеш ли се на отломките от Бившата, изненада невинаги е като от Kinder surprise.
Имате сериозен приятел и той не е имал друга преди вас. Честито, вие или сте на 16, или сте екстремно доверчиви. Всяка нова тръпка в живота ни пристига с куфар спомени, с които в определен момент неизбежно се сблъскваме. Идеята е не сблъсъкът да бъде избегнат, а да не бъде челен.
Откровеният разговор и картите на масата са чудесно хрумване, но някои хора все не ги осенява като идея. Лавината от оправдания а ла "не му е времето" се завърта и темата лека полека се превръща в неприкосновена зона. И тук е малката уловка – затворим ли очи за истината, рано или късно тя изобретателно намира начин да ни ги избоде.
Отивате му на гости за пръв път. Всичко е като по учебник, нужда от жокери и напътствия няма. Страстите се нажежават до червено и всичко води към спалнята. Но изведнъж... Бам! В най-добрия случай се натъквате на "забравена" диадема, плюшен терорист или колаж от ухилени снимки. В по-лошия вариант енергично разтърквате очи, но той все така упорито си стои, закотвен там, на стената – фототапет на любимата бивша в цял ръст. Безценно!
В училище не са ви учили как се постъпва в такива ситуации, а блокиралата ви интуиция дава заето. Чудите се как е редно да постъпите и дали си струва чуденето. Бягството не е от затвора, но ви изглежда поне наполовина толкова трудно. Вдишайте-издишайте, бройте до десет и на обратно. Работеща рецепта за окопитване няма, но ако държите на този човек и виждате (част от) бъдещето си с него, ще трябва да се примирите с факта, че всеки има право на минало.
Минало имате и вие. Помислете за гробището с подаръци, помещаващо се в дъното на гардероба ви, както и за 15-те гигабайта снимки и консервирани спомени на компютъра. И вие сте нечия бивша и в емоционално наследство виновна, до доказване на противното, девойка. По-добре си извлечете поуките от житейските шамари, не отричайте миналото, заравяйки глава в пясъка. То няма да изчезне.
Единственият начин миналото да спре да ви диша във врата е да се обърнете, да го погледнете в очите и да му кажете "C’est la vie (такъв е животът), всеки има право на щастие и успех по пътя”.
| 194 | 5 |
