100 грама ревност, моля!

Ако можехме да контролираме ревността и да не изпадаме в крайности, отношенията с любимия щяха да са доста по-лесни

100 грама ревност, моля!

Ревността може и да не е между седемте смъртни гряха, но със сигурност е чувство, което разяжда отвътре както вас, така и половинката ви. Ала никоя връзка не може да се размине без съмнения и проверки. При някои е в по-малки количества, при други води до тъжен край. Жената брани своята половинка, както лъвицата пази територията си. Закономерност, която винаги ще се спазва. Само че трябва да се намери разликата между "луда от любов" и "напълно луда" ревност.

Ревността може да е двигател за безпричинни кавги, дори за раздяла. Умерената ревност може да предизвиква спречквания, но също така да разбутва позагасналия огън. Закачливата проява на собственическо чувство дори понякога е комплимент. Най-учудващото е, че пълната липса на "изгарящото чувство" може дори да обиди половинката, особено от женски пол.

Луда от любов
Толкова сте влюбена в мъжа до вас, че не си представяте живота без него. Неканените съмнения в главата ви притесняват повече вас, отколкото него. Рядко правите проблеми, но ревността ви потиска вътрешно. Страхувате се да не го изгубите и ви хрумват всякакви нелепи възможности, в които той ви изневерява. Тази вътрешна обсесия се изразява само в преглеждане на телефона и скайпа му, докато е в банята. А след като нищо не сте открили, съжалявате сто пъти, че въобще сте се усъмнили. Тази ревност е породена от страх и вътрешна несигурност.


Напълно луда

Това е тежка квалификация, но ревността освен чувство, е и болест. Диагноза, която в по-напреднал стадий, убива всички топли чувства и емоции. Все пак не е нормално да следите половинката и да се криете зад някой храст, нали? Да четете редовно чуждата кореспонденция и да посрещате любимия с "Трябва да говорим". Или пък с туширащия въпрос "Нямаш ли нещо да ми казваш?" Въпрос, който безспорно парира "противника". Но защо въобще трябва да се държите с партньора си като със съперник? Или като победител и победен? Нали смисълът във връзката е да постигнете баланс между любов и доверие. Този вид ревност не води до нищо. Най-вероятно само и единствено до раздяла.

Сладката ревност
Леката, закачлива ревност, в кръга на шегата, може да подейства като комплимент. Ако излизате с приятелки и той ви изпрати с шеговита забележка да внимавате в картинката, значи все още ви намира за най-привлекателната на света. Тази, за която се страхува да не бъде "сваляна" от други мъже. Или пък да ви попита защо сте толкова красива, когато излизате сама. Премерените ревниви коментари поддържат егото на жените. Така се чувстваме желани и обичани.


Липсата на ревност

Когато думичката с "Р" съвсем липсва, се появява друг проблем. Никой не ви търси сметка за нищо, махат ви незаинтересовано за "чао". В такъв момент една жена се чувства като даденост за мъжа си. А неговата убеденост в това, че напълно ви притежава, определено дразни.

Ако можехме да контролираме ревността и да не изпадаме в крайности, отношенията с любимия щяха да са доста по-лесни. Но уви! Ревността не се купува на грамаж и няма как да си вземем от нея само 100 гр за цял живот. Но поне трябва да се научим как да си "купуваме" възможно най-малко.

30 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



16
Не е посочен 19.10.2012|19:26
Сладка статия. За ревнивките -да се вземат в ръце:)
15
Не е посочен 19.10.2012|18:10
Ревността рано или късно унищожава всичко
14
Не е посочен 19.10.2012|14:02
На първата снимка погледът на едната мацка направо е "изпепеляващ" ;)
13
Не е посочен 19.10.2012|13:45
Когато човек е сигурен в човека до себе си и в самия себе си по-скоро е склонен да изпитва така наречената сладка ревност. :) Макар че според мен като цяло ревността е проява на някакъв комплекс у единия или и у двамата партньори.
12
Не е посочен 19.10.2012|12:12
Не е лесно да се контролира, такова чувство!
11
Не е посочен 19.10.2012|12:01
Аз не изпадам в крайности.Ревността е болест,която те яде отвътре
10
Не е посочен 19.10.2012|11:12
Аз съм много ревнива, ама гледам да не го показвам много!
9
Не е посочен 19.10.2012|11:10
В моята връзка няма място за ревност... и на двамата не ни е присъща!
8
Не е посочен 19.10.2012|11:07
Няма по-лош съветник от ревността!
7
Не е посочен 19.10.2012|10:58
Леката ревност и от двете страни е ОК, но не и болната!
6
Не е посочен 19.10.2012|10:48
Аз съм леко ревнива по сладкия начин, а моя приятел не ме ревнува от др мъже, а въобще от хора, заради които не му обръщам внимание и игнорирам съществуването му. Мисля, че това значи, че и двамата няма от кво да се притесняваме в това отношение :)
5
Не е посочен 19.10.2012|10:20
Ревността е разяждаща и коварна болест, за ревнувания чувството е много неприятно , граничещо с неумението да се побереш в собствената си кожа. Но ревнуваният също не се чувства особено добре, защото има усещането, че губи свободата си. За съжаление ревността не може да се контролира, в редки случаи може да бъде потисната и прикрита, но излезе ли извън контрол води до разпри, които са началото на края на една раздяла. И все пак максимата- който не ревнува, той не обича, също е вярна.
4
Не е посочен 18.10.2012|18:27
Аз не знам как да си купя възможно най-малко, но ако имаше начин нямаше да си купувам хич. Това чувство не ми харесва, дори когато е в закачливите количества.
3
Не е посочен 18.10.2012|17:42
Ревността е много голям проблем. Някои хора ще кажат, че не могат да ревнуват половините си, но ще излъжат - всички ревнуваме малко или много.
2
Не е посочен 18.10.2012|17:28
Мисля, че няма човек на земята който да не ревнува. Важното е да можеш да го контролираш и да не се филмираш!
1
Не е посочен 18.10.2012|17:20
Даа, 100 гр. ревност е нещо наистина сладко. но ни е трудно малко с мерките;)))
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay