Помня много добре часовете прекарани в бране на череши. И в яденето им, докато жаркото слънце напича детските ни физиономии. Бяха сочни, бяха вкусни, а ние бяхме най-щастливите на света, защото сме успели да скочим толкова високо, че да достигнем до онзи клон, с най-много плод по него. Днес децата ще скочат, само ако по дърветата растат компютърни игри, с които да си поиграят вкъщи за около десет часа. С кратки почивки, през които да отворят чипса с паприка и кутията с вафли.
Чудя се какво се случи в съзнанието на родителите, че тотално забравиха за възпитанието на хранителни навици у своите деца. Моите мама и татко държаха винаги да има салата на масата. По-голямата част от днешните мама и татко сервират кренвирши, натъпкани с Бог знае какво. Техните родители не са ли им казвали, че "Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте.". Или те, вече пораснали големи, са забравили за старата песничка. Друг е въпросът доколко са здрави, и доколко се интересуват за здравето на децата си.
Днес родителите работят. По много. Ще се яде това, което изисква най-малко време за приготвяне, гласи решението на съвременната майка. И с право - тя е изморена от купищата задачи, които е свършила. Тя е изтощена от ежедневната борба с действителността, а домакинската работа, която я чака вкъщи, никак не улеснява изнервеното ѝ съзнание. Затова, ти, малко дете, яж бял хляб с маргарин и кренвирши, защото засищат за по-дълго. А мама ще е спокойна, че ѝ остават с един "дълг" по-малко.
Но съвременната майка не трябва да се вини. Тя се опитва всячески да обори твърдението, че от два стола може да падне на земята. Или че от работеща жена навън и майка вкъщи, може да се провали и в двете начинания. Тя знае, че в бързооборотния век, в който живеем, предложенията на хранителния пазар са нейни съюзници. Пакетирани, те са готови за употреба и просто чакат да бъдат отворени. А и са вкусни. На кой му е притрябвало да са полезни. Освен това родителите знаят, че у нас "нищо не е истинско". Като едни истински скептици, свикнали да бъдат лъгани, вярват, че дори в биохраните и в доматите от село също има Е-та и консерванти, затова няма смисъл от наблягането на здравословното.
За повечето хора цената и вкусовите качества са най-важните критерии за избор на хранителни продукти. Никой не гледа етикетите, а дори някой да ги погледне, едва ли разбира написаното на тях. Да знаеш какво слагаш в устата си изисква усилия и информираност. Кой има време за такива глупости?
Родителите сами избират какъв ще е вкусът на детството на техните деца. Не съществува истинска, обоснована и разумна причина, която да оправдае избора на храни-убийци пред здравословните и полезни такива. Ако искате чисти домати, отглеждайте си. Нямате тази възможност ли? Купувайте ги от някой дядо, който живее на село тогава. Ако искате истински хляб - печете си. Ако искате истинска храна, създайте си я.
Храната е удоволствие, тя трябва да е на почит в семейството. Храната е в основата на пълноценния живот и самочувствие. Когато човек се храни с уважение към това, което слага в устата си, той показва уважението към себе си. Затова, вечно заети родители, замислете се какво слагате в устата на вашето дете. Не храна, а отрова.
| 74 | 0 |
