За онова сладко-объркано чувство ще си говорим, когато целият свят ни изглежда един такъв подреден и хармоничен, всичко се случва както трябва - "прекалено хубаво, за да е истина". Усещаме взривоопасното кълбо от силни емоции, напиращи в нас, толкова силно го усещаме, че страхът скоро нещо да го раздроби на малки парченца обладава. Търсим баланс, може би е обяснението. Не може толкова много щастие, събрано на едно място да не се взриви. Или поне така си мислим.
Моята теория... всъщност този страх е неоснователен, безпричинен. Освен че е породен от добре познатото твърдение, че кръговратът добро <-> лошо не може да бъде прекъснат, той толкова силно се е вкопчил в нас, че ни се вижда немислимо да не вярваме в лошите последствия. Защо? Толкова ли е страшно да бъдем удовлетворени?
Събитията се създават от хората и точно от тях се провалят /в повечето случаи/. Естествено не изключвам силата на външните фактори, с природата не можем да се борим, и все пак да си признаем - всичко е резултат от нашите действия, приказки, движения, та дори леки помръдвания. И след като само и единствено ние сме главните действащи лица в собствения си филм, защо тогава очакваме кулминационното зло да ни сполети, разбърквайки добре подредените епизоди от лентата на настоящето. Дали сами не привличаме онова, което очакваме с тези широко отворени обятия...
Пренастройка - от това се нуждаем. След хубавото, следва още по-хубаво! Няма лошо понякога да слагаме котешките очила /ъпгрейдната версия на розовите/ и да променяме очакванията си. И не е ли по-добре изобщо да нямаме такива, вместо те да предполагат мрачни емоционални бури и бедствени урагани.
Времето ще бъде хубаво, стига ние да сме готови да го посрещнем. Ако пък не, винаги можем да облечем дъждобрана и да се надяваме на по-добро. Аз слагам очилата, сипвам мохитото и с широка усмивка очаквам поредното хубаво събитие. От кое зловещо чудовище да ме е страх?
"Страхът може да те затвори. Надеждата може да те освободи." - "Изкуплението Шоушенк"
| 31 | 0 |
