Това е историята на 32-годишната Мила. Когато тя беше на 29, с приятеля й Иван, с който бяха заедно от 3 години, решиха, че е време за така важната крачка семейството им да се увеличи с още един член.
Започнаха да правят опити почти всяка вечер. Мила и Иван се обичаха наистина много и бяха сигурни, че с тази енергия и любов ще отгледат едно прекрасно дете.
Минаха няколко месеца, но опитите бяха неуспешни. Тестът за бременност все не показваше така мечтаните две чертички. Разбира се, това не ги отказа и младата двойка продължи в опитите си да зачене.
Така стана година и половина и след направените тестове стана ясно, че двамата не могат да имат деца.
Това беше голям шок за тях. Представяте ли си какво е да си намерил твоя човек, да си си стъпил на краката, да си усетил, че е дошло времето и да узнаеш, че не можеш да имаш дете. В този ден една голяма частица от сърцето им умря. Дълго време не знаеха какво да направят и какво да си кажат. Мъката им наистина беше голяма. Песничките, които бяха измислили, с които да го приспиват, нежните думи, с които да го наричат, как да се обръщат към него, всичко замина, отиде си, спука се. С тази новина в къщата се настани трайно минорно настроение. Вече нямаше усмивки, разговори, и щастието намаля.
Така мина половин година, в която като че ли Мила и Иван скърбяха за отишлото си дете. Все едно го погребваха в съзнанието си, защото то вече го беше родило.
Дойде момент, в който започнаха леко да идват на себе си. В един прекрасен ден в главата на Мила се роди идеята, че могат да си осиновят дете. Вече много хора го правеха. Вярно, не е твое, но ти си този, който го възпитава, твоята къща оглася със смеха си.. значи донякъде е твое.
Идеята й не беше добре приета от околните. Започнаха да й казват, че в домовете повечето са циганчета, нима искала да гледа циганче, а и дори да не е било чуждо дете. Нямало да го обича по същия начин и въобще идеята изобщо не била добра. Иван не знаеше в началото какво да каже, не очакваше като че ли такова предложение от жена си. Но след като помисли добре, осъзна, че това е шансът им да имат дете и къщата им да стане дом.
Така двамата взеха сериозното и отговорно решение да си осиновят детенце. Проучиха всичко и отидоха в дома, за да видят малките и сладки бебета. Щом видя малките им телца, как дишат нежно и подигат одеялцата, с които бяха повити, сърцето й се сви. Как е възможно която и да е жена да изостави толкова малко бебето си? Спряха се на едно сладко малко момиченце и го кръстиха Ема.
Ема беше на 4 месеца и удвои щастието на новите си родители по 400. Ема стана смисъл на живота им и новата им голяма любов!
Днес Мила, Иван и Ема живеят повече от щастливо и честито и се радват на всеки един ден!
Да осиновиш дете е огромна радост и може да се равнява дори на това да го родиш. Защото даваш втори шанс на това невинно изоставено дете и втори шанс на себе си да изпиташ най-голямото щастие на света!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 12 | 0 |
