Казват, че живеем в разкрепостено време. Или поне такова е мнението на т.нар. възрастни. Няма ги уважението, морала, чистата любов. Всички търсели материалното или поне забавлението - лишено от чувства и емоции.
Колкото са участващите в подобни дискусии, толкова са и мненията по въпроса. А всеки е прав за себе си. Къде обаче е обаянието в изневярата или липсата на обич? Защо физическото усещане взима превес над духовното?
През последните години все повече се поставя лимит на възрастта, в която човек има право да се влюби. Общоприето е схващането, че в гимназията сме твърде млади, в университета трябва да поставим образованието на първо (и по-добре единствено) място, после пък идва ред на създаването на кариера. И така, малко по малко, сме изместили сватбите от "след училище" до края на 20-те или ранните 30 години. Защото има по-важни неща.
Най-важното пък е нищо да не се приема насериозно. Има хора, за които проявата на чувства е невиждана слабост, а тези, които ги демонстрират, са нищо повече от голяма пречка. До болка клишираното забързано ежедневие рядко позволява съчетанието между кариера, личен живот и връзка. Поне едното трябва да отпадне и любовните отношения са най-честият избор.
Вече гледахме филмите "По приятелски" и "Просто секс", в които идеята беше чудесно развита. Но т.нар. "безчувствени" обстоятелства не се ограничават само до тази гледна точка. Ако едни го предпочитат с един (или една), то за други моногамията е крайно недостатъчна. И си създават харем, в който обаче само те знаят за останалите му членове.
Крайният резултат е емоционална недостатъчност, правопропорционална на физическо задоволяване. И трима ощетени. Законът на Мърфи гласи, че в една подобна връзка, поне за единия, случващото се е повече от секс. Това, от своя страна, води до драми, наранени чувства и още повече главоболия, при това предизвикани от нещо, което е било класифицирано като "неангажиращо". Поне в началото.
Някои избягват сериозността в отношенията и затова се впускат в подобен тип връзки. Други пък просто не могат да изберат. И месеци наред поддържат два пламъка в две различни огнища. Чудейки се кой от двата е по-печелившият избор. И докато избиращият си играе на "онче-бонче", ситуацията на влюбването и разочарованието се повтаря.
На сърцето не може да се заповядва. Но на половите органи може. Не е особено редно да поставяме плътските удоволствия над духовните. Особено ако рискуваме да нараним някого. Да, живеем в "модерни времена", но от кога трендът включва объркани отношения с хора, които поставяме в графа "само за секс"?
40 | 4 |