Едни от любимите въпроси на чичовци, лели и съседи към малките деца са: "А ти кого обичаш повече – мама или татко?" и "Когато не слушаш, майка ти или татко ти ти се кара?". Въпроси, провокирани от "чиста проба-хорска-злоба" и по възможност, когато не сте около наследника си. А малкото дете изпада в недоумение какво да отговори. Ако не е от най-притеснителните ще си каже – мама или татко, дори ще обясни защо, в най-благоприятния случай, ще подходи като умно хлапе и ще отговори – и двамата по равно.
Често в психологическите тестовете един от задължителните въпроси е "Кого обичате повече: майка си или баща си". Въпрос, който в зряла възраст отново предизвиква недоумение, както когато сте били по-малки. При него няма правилен или грешен отговор. Няма и трети вариант.
Замислете се сега... Кого обичате повече – майка си или баща си? Кого обича повече детето ви? Дори да не искате да си признаете, везните съвсем леко се накланят в едната посока. И няма нищо лошо в това. Такъв е редът на нещата. Такива са човешките отношения и чувства, няма еднозначни и никога не се повтарят. Ето защо ние, жените, винаги ще си останем момиченцата на татко. Те ще ни пазят, докато могат, след това ще се надяват да са ни научили да бъдем достатъчно умни, за да се пазим сами. Колкото и да пораснем, за тях винаги ще бъдем малки и те винаги ще искат да имаме повече, по-добро от това, което те са имали. Дори да станем по-достойни жени от техните собствени, нашите майки. Звучи абсурдно, но това е бащината любов - ревнива, крайна или пък просто до живот. Което няма как да не я направи единствена за нас. Защото близостта между бащите и техните дъщери е различна от всяка една друга и никоя жена няма да е толкова близка на един баща толкова, колкото собствената му дъщеря. Защото тя е негова. Физиологически и буквално.
Родителите са пример за подражание на своите деца – дават им основата, която ги развива като личности със своя индивидуалност и характерови особености. Колкото и прах да събират книгите на дядо Фройд, той е бил прав, че отношенията между родителите в ранно детство са важни за бъдещото развитие в психологически, социален и интимен аспект. И всъщност, във всякакъв. Така на възраст от 3 до 5 години малкото момиченце е особено привързано към бащата, а момчето - към майката - комплекс на Електра и Едипов комплекс, ако трябва да говорим в термините на психологията. Комплексът на Електра е наречен на името на героинята от древногръцката митология Електра, която според мита иска да отмъсти за смъртта на баща си и подстрекава брат ѝ да посегне на майчиния живот.
Привързаността към родителите, обаче, не е нужно да приема такъв развой. Може да харесвате мъже с очи като на баща си или съвсем не, да не виждате никакви прилики с любимия или изобщо никога да не сте се замисляли за подобни сходства. При всяко едно положение обаче факторът "татко" остава. Факторът "мама", като модел за подражание, също. Винаги оставаме деца на родителите си.
| 47 | 0 |
