Далеч сме от онези времена, в които жените са се ограничавали единствено до професията "домакиня". Вероятно за по-ревнивите мъже е изкушаващо благоверните им да не напускат дома и по цял ден да готвят, перат и чистят, но днес правилата са други.
Жените работят, издигат се и правят кариера. Понякога наравно с мъжете, друг път дори повече от тях. Все по-често срещани са т.нар. бизнес дами, както и строги шефове от нежния пол.
Но славата не е за всички. Докато едни се изкачват по стълбичката на успеха, други слизат в небитието под нея.
Напоследък се превръща в тенденция много жени да загърбват родината си и да търсят щастието в далечни (и не толкова) земи. Напускат България заради липсата на възможности, липсата на реализация, липсата на работа. Оставят близки и приятели, за да осигурят по-добър живот - на себе си и на семейството си.
Държавата ни не е в състояние да задържи "децата" си. И те бягат - за да отидат в друга страна, в която най-често се подвизават на длъжности, нива по-ниски от реалната им квалификация. Жени с висше образование гледат възрастни хора и деца, стават домашни помощници, често дори работят и в селското стопанство.
И всичко това, защото "там" печелят пъти повече, отколкото "тук". Живеят по високи стандарти, макар и като неквалифициран персонал. Има страни, които полагат еднакви грижи както за разнонационалните си граждани, така и за местните. Страни, в които законите важат за всички. И там нашите сънароднички за пръв път разбират що е това права и уважение към личността. Да, силно звучи, но замислете се как се гледа в България на хора с ниско социално положение. Както и има ли влиятелен осъден?
Не само като обслужващ персонал, обаче, намират поприще българските жени. Много лекари, акушерки, медицински сестри заминават в други държави и вършат същата работа, каквато и тук. Но ако една сестра в България получава заплата не повече от 400 лева, то "зад граница" възнаграждението й може да достигне до 3000 евро месечно.
"Мама работи в чужбина." Често така отговарят децата, когато ги запитат къде са родителите им. Казват го нормално, като факт, който е напълно в реда на нещата. Свикнали са да живеят почти сами, а понякога и напълно. Трябва да променят онази реклама и малкото момиченце да възкликва възторжено: "Мама ми прати парички". Защото много отрочета така дефинират майчината любов - във валута, редовно постъпваща по отворена сметка, на две седмици, а в най-лошия случай - всеки месец.
Не обвинявам майките, "грижещи" се за децата си по телефона, скайп и чрез дебитната си карта. Убедена съм, че повечето от тях трудно са направили избора между непознатата чужбина и ясната до болка родина. Заминали са толкова далеч за да осигурят нормален живот и перспективно бъдеще на близките си. За жалост, обаче, често липсата на един от родителите и наличието на пари водят децата по "неведоми" пътища, които, понякога, из основи объркват ценностите им.
Някога думата "гурбетчия" не е имала женски род. А представата за майка, работеща извън границите на родината е била нищо повече от утопия. "Тати носи, мама меси" е казал народът. Но в днешно време, когато теорията гласи, че мъже и жени са равни, често мама и носи, и меси.
Ако в България продължаваме да се водим по принципа "Работя, колкото да не заспя, плащат ми колкото да не умра", то скоро няма как да очакваме да достигнем и наполовина до нивото на нормалните европейски държави. И не само татковците, но и майките ни ще продължават да заминават, защото там поне всичко е правопропорционално - колкото работиш, толкова и получаваш. Ще си създават нови животи, нови емоции и нови спомени, а България ще остане в далечното минало. Своеобразните "средни векове" на светлото им, безпрепятствено съществувание.
| 20 | 0 |
