Водени от вроденото си женско любопитство, имахме желание да подготвим материал за традиционния начин на обезкосмяване с конец. Но след като се срещнахме със Сахар Фарес Султан - една от жените, които предлагат такава процедура в България - променихме решението си. Ще оставим обезкосмяването за друг път. Защото, водени от човешкото си чувство за симпатия и радост при запознанството с позитивен човек, искаме най-напред да ви разкажем историята и философията на самата Сахар.
Тя е красива, поддържана и начетена жена на 41 години, родом от Багдад. На тамошния език "Сахар" означава "зора" и дамата, с която се запознахме, напълно отговаря на името си. Сахар не обича тъмнината, не желае да вирее сред тъга и почти веднага след началото на конфликта между Ирак и САЩ през 2003, напуска страната заедно с цялото си семейство. В търсене на нов, по-спокоен живот.
Сахар и съпругът ѝ имат три деца: 18-годишна дъщеря и двама сина, които са на 16 и 13 години. Пътували са много и дълго из Европа, но в крайна сметка избират да се установят в България. Съвсем естествено, проявихме интерес да разберем отговора на въпроса "Защо точно тук?"
Ето какво ни обясни Сахар.
За България
"Аз много обикаляла Европа. Но най-много харесва тук. Тук много красиво. Хората добри, всички искат да помагат... Моят съпруг сега в Холандия. Разбирате ли, на жена с три деца, сама, това най-важно - хората помагат!" - цитираме точните думи на Сахар, която живее у нас от 3 години и вече говори достатъчно добре български. Апартаментът ѝ в София е уютен и спретнат. Почерпи ни с фурми, стопли ни с лъчезарната си усмивка и с кафе, което се е научила да приготвя по български обичай. Разбира се, стопли ни и с обнадеждаващото мнение, че добротата е основна характеристика на нашия народ.
Сахар смята, че от всички страни, които е опознала, хората в България най-много се доближават по душевност до арабите. Тя побърза да уточни: мюсюлманите дълбоко вярват, че човек трябва да бъде добър, чист, да не мисли и да не прави зло на другите. Проявите, които се различават от тази философия, се дължат на политика и фанатизъм.
Сахар вярва също така, че човек трябва да мисли положително и да бъде приветлив. Затова ѝ е странно, че в България на въпроса "Как си?" толкова често получава отговор "Горе-долу". Или оплаквания. Забелязала е как повечето българи все разправят, че нямат пари, а през лятото винаги успяват да отидат на море и да се забавляват. Според Сахар това означава, че очевидно не са чак толкова зле. Защо трябва да се оплакват, вместо да се радват?
Самата Сахар, независимо какви проблеми има в момента, винаги се усмихва и казва: "Всичко е супер!" Защото никой не може да ѝ отнеме усмивката, нито пък ще ѝ вземе пари за нея. Освен това, тя не иска околните да започнат да я отбягват, свикнали с мисълта, че ще я заварят в лошо настроение. Не иска да привлича към себе си проблемите чрез отрицателни мисли. Сахар държи на отношенията си с хората, повечето ѝ съседи в квартала вече я познават и обичат.
За Ирак
Сахар обича родината си. Иска някой ден да се върне там, но не смята, че това ще се случи скоро. Може би, когато децата ѝ окончателно се ориентират в живота. Дъщеря ѝ иска да си остане тук и дори самата Сахар се изненадала от силните думи, когато я чула да казва: "България ми е втора майка. Само тук ни дадоха статут".
Иракчанката сподели, че ѝ става мъчно единствено, когато вижда колко голяма разлика има между бедните и богатите хора у нас. Твърди, че през 90-те години в Ирак не е било така, живеели са щастливо и добре, но сега положението с немотията е по-тежко, отколкото тук.
Осмелихме се да заговорим Сахар и относно болната тема за сунитите и шиитите. Тя ни увери, че конфликтът съвсем не е толкова жесток, колкото се показва по медиите. И колкото се изостря от политически интереси. Самата Сахар принадлежи към сунитите, но сестра ѝ е омъжена за шиит и семействата им нямат проблем с този факт. Разбира се, допълва позитивната иракчанка, в родината ѝ има и фанатици. Но като цяло положението не е такова, каквото си го представят незапознатите. Хората да се обличат от глава до пети в черно и непрекъснато да се молят в джамиите - "това не е вярно!".
За носенето на хиджаб (забрадка)
Още една "болна" тема. И за мнозина - още една заблуда. Сахар бе категорична, че с изключение на някои крайно сурови семейства, обществото в Ирак не кара жените насила да носят хиджаб. Решението е тяхно. Собственото им мислене обаче е такова, че обикновено самите те се чувстват по-добре със забрадка. Освен това, обяснява Сахар, тя може да се носи по много различни начини и да изглежда модерно.
Дали самата тя слага хиджаб в България? Не. Много хора биха си помислили, че с радост го е свалила, попадайки сред хора, които ѝ позволяват да се показва без него. Истината обаче е точно обратната.
Отношението на хората тук просто не позволява на мюсюлманката да се облече така, както желае. Сахар ни разказа, че първия път, когато дошла в София, помолила случайна жена на улицата да я упъти. Виждайки забраденото ѝ лице, жената я заплюла.
Оттогава Сахар си знае - без хиджаб, българите ще я приемат нормално. Ще я допуснат до себе си, ще може да им покаже какъв човек е в действителност. И за да не си навлича проблеми, не слага забрадката. Вътре в сърцето си обаче би искала да я носи и я боли заради това, че няма тази възможност.
За основните разлики между Изтока и Запада
Освен стандарта на живот, Сахар посочва като основно различие факта, че на Запад хората не те дискриминират. Няма значение какъв цвят си, в какво вярваш, дали носиш хиджаб. Няма толкова голямо значение дори какво говориш. Всеки си има професия и всяка професия е уважавана. Може да си лекар, може и да си водопроводчик, но пак ще имаш хубава кола и ще се държат добре с теб.
Предимството на Изтока обаче се състои в топлотата на хората. Сахар е забелязала: на Запад винаги ще ти се усмихнат, ще те успокоят, че всичко ще бъде наред, но веднага след това ще забравят и няма да ти помогнат в борбата с проблемите. Изключение прави Норвегия. Там Сахар е попадала на изумителни личности, например богаташ, който поканил всички от бежанския лагер на гости в прекрасната си вила.
Малко по малко, стигнахме и до темата за обезкосмяването с конец. За да не разводняваме настоящия текст обаче, ще ви разкажем за него утре. Дори ще ви го покажем. Засега ще разкрием само, че няма нищо общо с бръсненето и макар да изглежда като изискваща изключителна ловкост процедура, всъщност е съвсем просто. Жените в Ирак го използват от дълги години. Сахар, например, се е научила, докато го правела на себе си, майка си и сестра си.
В родината си тя не е работила. Раказва, че съпругът ѝ имал хубава работа, а тя разполагала със собствена кола и обикаляла насам-натам с нея. Сега обаче няма нищо против да се труди. Помага в магазинчето за плодове и зеленчуци пред блока си и предлага чудното обезкосмяване с конец на всяка дама, която поиска - вежди, мишници, ръце или крака. Без интимната зона.
Има ли клиенти мъже? "Не", твърдо отсича Сахар. На въпроса дали религията ѝ забранява, тя обяснява, че да, и религията има своето значение, но по-важното е друго. Според нея мъжете просто не трябва да се обезкосмяват. Ако го правят, каква изобщо ще бъде разликата между тях и жените? Така че, за съжаление на метросексуалните красавци, те няма да могат да се вредят при Сахар.
Надяваме се, че и за вас е било приятно да се запознаете с красивата и приветлива иракчанка - жената, която ни помогна да видим Ирак в нова светлина и да се гордеем малко повече със собствената си родина.
| 57 | 0 |
