Еманципатки

Еманципация. Тази дума е залепнала за образа на успялата съвременна жена като каноколит, и никой разтвор не в състояние да развали тази симбиоза.

Жените, които изкарват парите си сами, сами си купуват апартамента, който сами обзавеждат. Жените, които сами си купуват кола, която сами поддържат. Жените, които сами си купуват дрехи и обувки и не чакат някой да ги заведе до мола. Жени, които пият бира от бутилката, не четат сълзливи романчета, нямат нужда от утешаваща прегръдка и не се гушкат след секс. Жени, които са ужасени от мисълта да станат майки, да прекарат 1 час в кухнята или да изтъркат ваната. Жени, които твърдят, че нямат нужда от мъж, за да се чувстват пълноценни, защото самите те искат да бъдат мъже. Не, тук не става дума за объркана сексуална ориентация, а за непреодолимо желание да покажат на света, че могат и сами, с малката подробност, че светът обаче, далеч не се нуждае от тази демонстрация на фалшив тестостерон.

Еманципацията всъщност означава освобождаване от състояние на зависимост, от предразсъдъци и ограничения.

След това обяснение следва да се съгласим, че няма да е лошо всички да се определим като еманципирани или поне да се стремим да бъдем. Никой не би следвало да желае да бъде зависим, ограничаван или робуващ на предразсъдъци. Някои дами обаче много сериозно бъркат понятията и не разграничават нормалните права на всяка жена да се бори да бъде равноправна от болните и криворазбрани феминистични виждания за света.

Ако се върнем назад в историята, ще видим, че феминизмът възниква като движение за освобождаване и равни права на жените. Някои го виждат и в древните митове - за Амазонките, например, или правят връзка с матриархалната социална организация и култа към богините. Никъде обаче изначално не се говори за набедяването на мъжете като същества, които ни пречат да съществуваме и за зародилата се по-късно омраза към тях.

Феминизмът се превръща в един омагьосан кръг, в който жените са срещу мъжете, а всъщност доста започват да приличат на тях.

"Ако сте хванали мъж, изритайте го", лозунг на австралийските феминистки или известното изказване на Глория Стейнем - "Жената се нуждае от мъж, колкото рибата от чадър". В нито един от двата призива не личи идеята за равноправие и толерантност между половете. Личи омраза. Идваща от жените. А омразата се поражда от комплекси.

Жените трябва да спрат да се борят да бъдат по-мъже от мъжете и да приемат своите силни и слаби страни.

Това, че не можете да си смените маслото на колата сама, не ви прави слаба. Чували ли сте за мъж, който се притеснява, че не може да си зашие чорапите? Защо вместо да се зарадвате, че можете да си оплетете шал, веднага тръгвате да доказвате, че крикът в колата не ви плаши и можете да си смените гумата сама.

Истината е, че никой няма да ви подцени, докато вие сама не му позволите да го направи.

От друга страна е нормално на нежната половина от човечеството да й омръзне да бъде смятана за "негодна" за едно или друго нещо, най-често определяно като "мъжка работа". Мъжете трябва да разберат, че няма нещо, в което една жена да не може да бъде добра колкото тях, а защо не и по-добра. Въпросът е дали ще се вманиачим в мисията да им го доказваме. И има ли изобщо смисъл в това.

Да, ние не сме просто сексуален обект, на който да подсвиркват по улиците. Но това май е ясно много отдавна. Не сме и машини за раждане на деца, които могат да готвят и перат. Ние сме и добри мениджъри, спортисти, политици. Доказателства, за което, има предостатъчно.

Вярно е и че на голяма част от жените ролята на "женички" им е доста изгодна. И те никак не ни помагат в борбата за равноправие.

Тя не работи, не изпитва жизнена необходимост да се развива интелектуално, смята, че с посещаването на фризьорския салон, освен за косата си се грижи и за социалната си култура. Или казано с една думичка - тя е "кифла", смята го за нещо като професия, тъй като по един или друг начин й се плаща за този й талант. 

Жената, приела ролята само и единствено на домакиня, също като кифлата не смята за необходимо да работи и да се развива професионално. Натовареният й ден се изчерпва с пускането на прахосмукачка, бърсането на прах, готвенето, прането и гледането на турски сериали с навити на ролки букли.

Никой не е забранил обаче на тези жени да бъдат нещо повече. Те просто не искат. А ние обвиняваме мъжете. Трябва на всички да им бъде ясно, че ние сами създаваме стереотипите, към които ни причисляват.

И ако вие не искате да сте нито кифла, нито домакиня, просто не бъдете. Никой няма да ви пречи.

Това в никакъв случай не означава, че трябва да намразите цялото мъжко съсловие. Може би до този момент те са срещали само жени от горните два вида. Вместо да ги обвинявате затова, им позволете да се запознаят с нов тип жена – упорита и способна, умна и дейна, начетена и можеща.

Жена, която може да си позволи да бъде понякога уязвима и ранима, защото знае, че силата й е в това, че може да бъде слаба.