Суеверията са средството, а целта е благосклонната съдба. Вярваме, че с помощта на мистериозна сила можем да пренастроим бъдещето си или да се спасим от евентуални рискове и проклятия. Смята се, че думата "суеверие" произлиза от латински (superstitio) и се превежда буквално като "свидетел". Други интерпретации предлагат смисъл на славянското "всуе", което означава "напразно". Напразни ли са тогава нашите надежди, че нещо е "писано" или просто ще се случи "ако не ни мине котка път"?
За да смятаме, че определена поличба ще доведе до нещо конкретно в живота ни, трябва да има причина. Обоснована и доказана. Наличната информация за суеверията сочи, че имат своята предистория и идват от древните митологии и религии по света, но доколко те притежават силата да въздействат над съдбата, няма точен отговор. И все пак продължаваме да вярваме. Инстинктивно пресичаме на другия тротоар, когато видим черния котарак пред себе си. С разочарование събираме счупените парченца огледало, предполагайки, че ни очаква нещастно любовно бъдеще. А категорично обяснение за действията си не намираме - научени сме да бъдем верни на поверието, и толкова.
Традицията повелява
Всъщност тълкуванията и знамението на суеверията са различни във всяка страна. Добре познатата мъркаща черна котка, противно на очакванията, е смятана за щастлив знак в Англия. И като на всяко друго място, и в България си имаме определени схващания за конкретните поверия. Обличаме си дрехите наопаки и ловим калинките в парка, за да се радваме на късметлийски дни. Задължително спим с лице, обърнато на юг, и никога не минаваме под стълби. Вярваме в тези си действия, но не защото наистина сме си патили от неспазването им. А защо тогава?
Историята
Произходът на някои суеверия се корени в религиозни ритуали и убеждения. На днешната дата например, 20 юли, българската православна църква почита паметта на Светия пророк Илия, а според преданията днес не трябва да влизаме в морето, защото водата взема своите жертви за курбан. Също така не трябва да се работи, което за много българи вероятно е по-предпочитаното суеверие.
Друг подходящ пример е числото 13, свързвано с тринадесетте души, присъствали на Тайната вечеря и последвалата след това Христова смърт. Много хора се боят от силата на тази цифра, оповавайки се на тази библейска история.
Семейни или културни причини
Приказките за силата или неистинността на суеверията се предават от поколение на поколение. И по модела на родителите си, децата възприемат въпросните поверия. Обществото изглежда се е разделило на два "лагера". Едните категорично отричат магията на суеверието. Те не очакват чудо. Нито се надяват на по-голям късмет. За тях суеверието се ражда от собственото въображение. За другия суеверен "лагер" знаете - при тях светът е пълен с тайни сили и загадъчни енергии, и често живеят в един по-магичен, отколкото реален свят.
Някои стигат по-далеч
Вярата в силното действие на поверието стига до там, че кара някои хора да търсят помощ от "професионалисти". Врачки в далечни села, митични магове или стари, но опитни гледачки, които усещат "лошата енергия". Много от тях хвърлят луди пари, за да унищожат "черната магия" или да разберат какво бъдеще ги очаква. Просто защото търсят отговори и са готови да повярват, че някои ги знае.
Астрологията, въпреки че е сериозна, а според някои и математически обоснована наука, сякаш е част от едно от най-разпространените суеверия, че звездите могат да ни покажат пътя, истината и живота. Вярата, че положението на небесните тела разкриват човешката душа и чрез тях можем да плануваме ежедневните си действия, се е вкопчила удобно в немалко съзнания. Практически доказателства обаче липсват, а в академичните среди астрологията се счита за "лъженаука". В наши дни, обаче, астролозите са много търсени за сериозни и не толкова сериозни съвети, а да се добереш до най-титулуваните сред тях понякога е равносилно на чудо.
Научното обяснение: "Когато човек се чувства неуверен, често е готов на всичко, за да промени това". Саджах Чугх и екипът му от института в Делхи обясняват, че несигурното съзнание се опитва да направи връзка между случайни събития, без да има основание.
Факт е, че копнеем да управляваме бъдещето си. Да контролираме съдбата или поне да сме наясно с нея. Тук някъде се корени и вярата във въздействията на поверията и техните последици. Но отговорите, които непрестанно търсим, не могат да бъдат дадени. Дали това не е догмата, която прагматичния човешки разум е обречен да носи?
| 43 | 2 |
