Христо Ботев е една от най-ярките фигури в Българската история - велик национален герой и революционер, който посвещава живота си на свободата на нашата родина. Познаваме Ботев и като публицист и поет с разтърсващи произведения, които до ден днешен докосват сърцата ни и рецитираме наизуст. Роден и израснал в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Дрянкова, Христо Ботев изминава важен период на себеосъзнаване по пътя към своите героични дела. Той губи живота си едва на 28-годишна възраст, но паметта му завинаги остава жива.
Навръх деня на Ботев и загиналите за свободата на България ще ви представим няколко любопитни факти от живота на революционера - някои известни, други по-малко познати, но все така интересни.
Къде е роден в действителност Христо Ботев?
Още от ученическите си години знаем, че Ботев е роден в Калофер. Това твърди и самият той в свой документ от 1868 година. Ето какво пише той в заявлението си за постъпване в букурещкото медицинското училище:
"Аз, долуподписаният, по вероизповедание православен, народност – българин, роден в град Калофер, окръг Карлово, област Пловдивска, желая да усвоя медицинското изкуство…”
Съществува една легенда обаче, според която Ботьо Бетков е преподавал в с. Осен и именно там се е родил първият му син. Ботев бил кръстен в храма в съседното село Девене, поради липса на църква в Осен. За съжаление, точно тази страница от регистъра била откъсната и единственото доказателство останало в публицистиката на Ботев.
Историци твърдят, че родния град на Ботев и на баща му е Карлово. Предложенията са породени от разкази на роднина на революционера, според които след Освобождението братът на Христо Ботев отишъл в карловската община и поискал да купят къщата на баща му, за да си построи друга в София. Те отказали. Тогава той отвърнал: "Ще ви потрябва, защото, ако не я купите, ще казвам, че брат ми е от Калофер.” Те отново отказали и обещанието било спазено. Същият човек твърди, че бащата на Ботев посочил Карлово като негово родно място, когато писал препоръчително писмо до гимназията в Одеса.
Какво дете е бил?
Съвременници на Ботев го описват като умно дете, което обаче е било доста буйно и трудно се е вписвало в иначе спокойния град Калофер. Въпреки това, сведенията за детството на поета не са много. За Ботев знаем, че е бил главатаря на детската тайфа и водел приятелите си да се къпят в Тунджа. Оценките му в училище не винаги били високи и това предизвикало силно недоволство у баща му.
За поезията
Поетическото наследство на Ботев включва 20 вечни стихотворения като 16 от тях са отпечатани в единствената стихосбирка на поета, излязла приживе през 1875 година. Тя е съвместен сборник на Ботев и Стамболов и носи заглавието "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”. Първото публикувано негово стихотворение във вестник "Гайда” е "Майце си”.
В Ботевата поезия най-често срещаме понятията "свобода”, "борба” и "саможертва”. Те са ключови за неговото творчество и олицетворяват неговият идеал, а именно абсолютната свобода – духовна, социална и политическа. Той смята, че единственият път за нейното постигане са бунтът и революцията. За Ботев героичната смърт и героичната саможертва, са на най-висшата мисия на достойния човек.
Освен ненадминат поет, Христо Ботев е смятан и за най-блестящия български възрожденски публицист. Той е автор на политически коментари и статии, редактор е на собствен хумористичен вестник "Будилник”, както и преводач на учебници и руска литература.
Коя е първата любов на Ботев?
За първата любов на поета се спори и до ден днешен. Историци и изследователи на живота му спрягат три хубавици за неговото "първо либе” – две сестри от Карлово и една учителка от Калофер. Много историци твърдят, че Мария Горанова е първата тайна любов на поета. Под стихотворението му "До моето първо либе” има посвещение, което гласи "посветено на г-ца М. Г-ва”, но по-късно то е заличено. Твърди се, че и "Ней”, и "Пристанала” също са написани за красивата дама от Карлово.
Калоферската учителка Парашкева Шушулова е другата предполагаема първа любов на Ботев. Поетът неведнъж посещава женския манастир, където живее Парашкева, и дава книги, които дълго обсъждат. Твърди се, че по време на публично изпитване на нейните ученички в общината той толкова дълго време я гледа, че първенците му правят забележка.
Голямата любов на Ботев обаче е Венета Стоянова Везирева, в която се влюбва на 27-годишна възраст. Чувствата между тях се зараждат в труден за революционера момент, когато той тъне в бедност и дългове, заради закупуването на печатницата. Любовта им се оказва неразбрана, тъй като Венета избира беден мъж пред добре уредения живот. А в средите на революционерите пък не се гледало добре на заможни момичета като нея. Въпреки това те сключват граждански брак, скрепен с думата на Ботев, която според него тежи повече от църковния обред. След това заживяват заедно и са щастливо влюбени, Дъщеря им Иванка се ражда на 12 април 1876 г. в Букурещ. Те е едва на един месец, когато вижда баща си за последен път.
Приятелството с Левски
Пътищата на двамата велики революционери се пресичат случайно през есента на 1868 г. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг. Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола.
Захари Стоянов е първият, който пише за дружбата между Ботев и Левски и за силното влияние на Дякона върху поета. Той публикува известното писмо на Христо Ботев от зимата на 1868 година до приятеля му Киро Тулешков. Оригиналът на документа е загубен, а в първата публикация писмото не е цяло и е без подпис.
"Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!… Приятно е човеку да живее с подобни личности…"
Интересно е обаче, че множество източници твърдят, че Ботев и Левски никога не са се срещали, а красивата история е изцяло измислена от Захари Стоянов.
За първата банкнота
Първата отпечатана в България българска банкнота от 5000 лева излиза през 1924 г. – при невиждани мерки за сигурност. Банкнота с такъв номинал е била печатана за първи път.
Ликът на Христо Ботев е отпечатан на първата българска банкнота, която изобразява български национален герой. Това е именно новата такава от 5000 лв., която населението нарича на жаргон "ботевка”.
Източници: 10te.bg и kvadrat5.bg
| 3 | 0 |
