Епохата на силиконовия бум сякаш поотмина. Преди няколко години почти всичко живо, определящо се за известно и принадлежащо към женското съсловие, увеличаваше номера на гръдната си обиколка. Думата "естетика", разбира се, рядко фигурираше в крайния резултат и навсякъде се разхождаха дами, чиито гърди бяха по-големи от главите им. Почти буквално.
Сега за изкуствен бюст не се говори толкова много, но това не означава, че се прави по-малко. Преди беше "запазена марка" на фолк-фуриите, в днешно време е достъпен за почти всички дами, решили, че не харесват обема на гърдите си и разполагащи с излишни хилядарки.
За да си добави няколкостотин кубика силикон, всяка жена има разумно, поне според нея, оправдание. Една определя малкия си бюст като източник на ниско самочувствие, друга просто си мечтае за по-голяма чашка на сутиена, трета пък го ползва като "въдица" за имотен и проспериращ съпруг. Всяка е права за себе си.
Да легнеш под ножа обаче, само защото искаш да си направиш гърдите акцент на цялата същност, не е от най-мъдрите решения. Всяка операция, колкото и незначителна да е, крие своите рискове. Преди време българският пазар беше залят с некачествени силиконови импланти, родом от Франция. Някои изгърмяха, а гледката и усещането е по-добре да не си представяте.
Но това не са достатъчни аргументи за младите дами, които да ги убедят, че изкуственият бюст е прищявка, която може да струва скъпо. Новата гръдна обиколка продължава да бъде предпочитан подарък за балове, рождени дни, често и без поводи. Дори сайтовете за групово пазаруване започнаха да предлагат уголемяване на бюста на промоция. Все пак, явно вече по кубиците посрещат, по ума изпращат.
Джоди Марш е британски модел. Известна е с липсата си на задръжки и чести изяви, които не включват много дрехи по нея. По природа, красавицата има хубави, добре оформени гърди. Но те се оказват недостатъчни за нея. Не, не ме разбирайте погрешно, не си е прикачила още няколко. Просто е решила да се подложи на стандартна процедура за уголемяване на бюста.
Само че тя не минала по план. След операцията гърдите я болели, били подути и свръхчувствителни. Седмица по-късно лекарите се опитали да я "поправят" чрез т.нар. "lollipop" (букв. "близалка") процедура, чрез която зърното се отстранява, импланта се намества и то се връща на мястото си. После се зашива от него до долната част на гърдата. Това също не помогнало.
Шевовете започнали да се ракъсват и нямало достатъчно кожа, която да държи раната затворена. Гърдите ѝ били болезнено подути, от тях излизала неприятна зелена течност и постоянно кървели.
Днес, четири години по-късно, манекенката е все още физически и психически увредена от преживяното. Има огромен белег, за който смята, че ѝ пречи в интимните отношения с мъжете. Мечтае си кошмарът никога да не се е случвал. Но връщане назад няма.
Историята на Джоди може и да не ви повлияе. Някои ще кажат, че лекарите не са били професионалисти, други ще го отдадат на некачествени импланти, трети ще се "опрат" на максимата, че всичко е до късмет. Заслужава ли си обаче да се рискува човешки живот, заради една прищявка? До там ли стигнахме, че единственото, с което искаме да изпъкнем, са големите ни изкуствени гърди?
| 238 | 13 |
