Манипулация е грозна дума. Винаги ми е напомняла за неморални и неправилни действия, да ги наречем дори "ужасно грозни постъпки", използвани заради още по-погрешни цели. Въпреки това, резултатът може да бъде много удовлетворителен. Но само за някой безскрупулен тип, който дори не заслужава да се нарече човек, заради грозния начин по който унижава останалите човешки същества.
За нещастие, манинупалцията се е превърнала в движеща сила днес, особено когато говорим за това, което се случва на телевизионния екран. Вярвам, че първосигнално човек винаги се доверява на това, което му се казва. Било то и само на екран. Убедена съм, и че вярата се превръща в още по-безрезервна, когато говорителят е с по-голям авторитет. Пише го в учебниците по психология. И в този ред на мисли следва да се запитам, дали наистина нашите действия зависят от собствените ни убеждения или по-скоро се подчиняват на нечия "невидима” власт, изразена чрез малкия екран. Власт, която приемаме по презумпция и заради която смеем да стигнем далеч в действията си. Опасно далеч.
Добър отговор дава френският документален филм Le jeu de la mort ("Игра на смърт”) на Жан-Леон Бовоа, излъчен във Франция през пролетта на 2010 година. Лентата предлага нещо нетипично за зрителя: пред очите си виждаме как се провежда един истински социален експеримент в действителност, без участниците в него да знаят за това. Резултатите са повече от показателни за това колко уязвими сме ние, хората, пред силата на въшния авторитет и колко трудно е наистина да вземем самостоятелно решение, макар от него да зависи нечий живот. Тук не говорим само за собствения си комфорт, в преценката си влияем и на останалите.
Le jeu de la mort е вдъхновен от прочутия американския психолог Стенли Милграм, който преди половин век изучава механизмите на подчинението при хората. Той попада в учебниците по психология, благодарение на своя жесток експеримент, с който цели да измери силата, с която авторитетната личност манипулира обикновените хора.
Опитът, който виждаме във филма, представлява телевизионна игра, наречена La Zone Xtrême. Шоуто си има своята публика, правила на играта, водещ и участници, на които са платени по 40 евро за участие. Последните обаче не подозират, че освен в заснемането на пилотна серия на играта, участват и в много важен експеримент. Именно те са изследваните. За да бъдат намерени точните хора, извадки от определени социални групи, маркетингова компания избира измежду 13 000 души. Само 80 от тях обаче са определени за "идеалните участници”.
Правилата на La Zone Xtrême са много прости. Нараняваш, за да не бъдеш унижен. Такъв поне е моят извод. Иначе за пред участниците правилата са други. Всеки един от тях е изпитващ, а човекът срещу тях е претендент. Първият изпитва доколко вторият е запомнил думите, оформящи общо 27 словосъчетния. При всеки сгрешен отговор, изпитващият наказва претендента с дърпането на една ръчка. Тя от своя страна води до токов удар!
Когато научават за правилата на играта, участниците реагират с изненада, последвана от неудържим смях. "Значи аз съм лошият”, кикоти се един от мъжете. В последствие обаче не му е толкова смешно.
Тук трябва да знаете, че претендентът всъщност е поставен актьор. За пред публиката той влиза в кабина, от която после тайно излиза. Виковете и крясъците му от ужас всъщност са записани.
За разлика от експеримента на Милграм, тук са въвлечени и други фактори, като това, че участниците са наблюдавани от многобройна публика и осъзнават, че ще ги дават по телевизията. Силата на авторитета е по-голяма.
Изпитанието започва, участниците са по местата си, словосъчетанията се изписват на екрана. Изследваните лица започват да задават въпроси на претендента и с всеки грешен отговор му причиняват болка. Те чуват крясъци. Някой от кабинката крещи "Моля ви, спрете! Боли ме!” Поизпотени от гузната си съвест, разпънати между правилното решение да се откажат да играят и да унижат егото си, и неправилното - да продължат с мъченията, участниците избират второто. Шоуто трябва да продължи. Водещата го повтаря и потретва.
Стига се до случай, в който на претендента се пуска толкова силно напрежение, че той крещи как иска да се откаже от играта. Изследваните лица обаче, заслепени от силното присъствие на водещия, се оставят на думите му и продължават с изтезанията. Едва 16 от всички 80 участници съумяват да се откажат от играта. Те единствени жертват собственото си его за благото на ближния. Със сълзи на очи и разтреперан глас противоречат на авторитета.
Отчайващата истина във филма само ни нашепва колко огромно влияние имат влиятелните хора над нас. Било то и медийни магнати, чиито канали гледаме по няколко часа на ден. Все повече комерсиални телевизии използват брутални методи, за да спечелят зрителския интерес. Насилие, унижение и псувни в риалити формат отразяват живота на екран.
"Многомилионната маса на ТВ-зрителите е тотално подчинена в мислите си, в отношението си, в поведението си, което е истински тоталитаризъм”. Думите са на социалния психолог Жан-Леон Бовоа, човекът зад експеримента в Le jeu de la mort. Филмът можете да гледате тук.
| 31 | 2 |
