Най-често задаваният въпрос по форумите за майчинство е "Естествено или секцио?". Все едно раждането е стока на пазара и трябва да избирате между розови домати и биволско сърце.
А всъщност самият въпрос съдържа отговора – след като едното е естествено, не би следвало да има каквито и да е колебания.
Но нека започнем от начало. От основния проблем – страхът от болката.
Той по-скоро е страх от неизвестното, защото "болката" е в сферата на догадките. Тя няма измерение, няма конкретни стойности и всеки я усеща по различен начин. Истината обаче е една – няма раждане без болка. Пътят на природата, естествено, е по-добрият и е съобразен с това, което ви очаква – да станете майка.
Докато страхът за собствения живот е водещ преди да се появи бебето, в мига, в който то изплаче, картината се променя за секунди. Един друг живот става много по-важен – този на новороденото. Инстинктите са толкова силни, че няма думи, с които могат да се опишат. Това малко "вързопче” се нуждае от грижи – адекватни и постоянни.
Майката, родила по естествен механизъм няма да има никакви проблеми. Часове след раждането тя е вече на крака, жизнена и готова да посрещне всички нужди на рожбата си. Жената, прекарала коремна операция (защото цезаровото сечение е точно това) е обездвижена, завладяна от следоперативни болки и много по-неефективна в грижите за бебето. Да, когато състоянието и на родилката, и на малкия човек го налага, секциото спасява живот. Но да бъде избрано по желание с идея да се намали болката?
Не знам защо никой не отчита постоперативната ситуация, но ще ви призная – усещането за безпомощност е много неприятно. Бебето ти е далеч от теб. Не знаеш какво се случва. Стоиш в реанимация 12-24 часа и губиш първите часове, в които твоята рожба е най-активна, будна и готова да се запознае с теб.
Какво се случва при нормално раждане?
Тялото на майката става подвластно на няколко хормона, като oкситоцинът е главно действащо лице. Не забравяйте, че той се отделя по време на оргазъм, което респективно означава, че можем да го свързваме само с позитивни преживявания. Контракциите имат определена продължителност – 60-90 секунди. След това тялото ви дава естествена почивка – 15, 10, 5 минути... Механизмът е съвършен. Тялото ви отделя хормони, които притъпяват болката и ви създават леко еуфорично усещане.
И все пак... от къде идва болката? От страха. Той стимулира отделянето на адреналин. Най-общо казано, това е хормонът на спасението. Той задейства всички мускули на програма "бягам и се крия". Затова по-големите му количества са способни да блокират окситоцина, който отговаря за ефективността на контракциите, да сковат мускулите ви и да засилят многократно усещането за болка.
Ето защо навсякъде ще прочетете, че е най-добре да останете у дома оптимално дълго време, защото там обстановката не ви напряга и сте спокойни. Отидете в болницата, когато контракциите станат на интервали от по 5 минути и се постарайте да не се напрягате. Хората около вас искат да ви помогнат. Съдействайте си взаимно и всичко ще мине безпроблемно.
Какво се случва при цезарово сечение?
Ако операцията е планирана предварително, просто отивате в деня, или вечерта преди това, не се храните и не приемате течности поне 12 часа, ако всичко е нормално и без усложнения, за около 40 минути всичко свършва. Или поне раждането приключва.
Показват ви бебето за секунди и го отнасят. А вас ви настаняват в реанимация. Два часа по-късно вече може да пиете вода и... да усетите какво точно ви се е случило.
Съжалявам, ако ще разочаровам някого, но постоперативният период е болезнен. При това сега тялото ви не произвежда хормони, които да притъпят болката. Крепи ви единствено мисълта за бебето. Да, то е перфектен стимул да надмогнете себе си и да се справите. Но по никакъв начин няма да намали усещанията при ставане и сядане. Ако, недай си боже, кихате или кашляте, болката е много силна. Същото се отнася и за смеха.
Всяко движение е осезаемо, защото е съпроводено с разтягане в областта на операцията. Дори не можете да се отпуснете и да спите спокойно. Добрата новина е, че това състояние отминава прогресивно и до седмица (според индивидуалните способности на тялото) ще започнете да се чувствате много добре.
Но де факто, ако няма сериозна медицинска причина да изберете този начин на родоразрешение, наместо няколко часа болка по време на самото раждане, вие избирате дни наред неприятни и болезнени усещания, при това във време, в което вече трябва да се грижите и за бебето.
Няма да обобщавам. В крайна сметка решението е лично ваше. Най-важното при всяко раждане е крайният резултат, а именно – здраво бебе и щастлива мама!
| 323 | 54 |
