Бебетата плачат. Това е истина, която много млади майки и бащи не знаят. Докато са в родилното отделение, те някак си обясняват това с възбудата, с плача на другите бебета... Ясно защо и нашето бебе се изнервя.
Обаче майката се прибира у дома и заживява в спокойна атмосфера, а бебето плаче отново и отново, и то често.
Нерядко плачът е силен, сърцераздирателен. Човек не може да не реагира, да не се безпокои и в края на краищата и той самият започва да нервничи. Особено нощем. А това съвсем не оправя нещата...
Този плач може да се повтори четири или пет пъти дневно и да трае сякаш цели часове. Понякога се измъчвате от причините за плача: От какво ли има нужда? Дали нещо не го боли? Какво иска да ми каже? То се храни, спа, нищо не го боли и въпреки това плаче...
Лоши родители ли сте, щом сте безпомощни да му помогнете? Ето какво можете да разберете от този бебешки плач и как да реагирате.
Важно е да се знае, че новороденото прекарва времето си в три редуващи се състояния: спи, будува и е спокойно или пък е възбудено (тогава плаче или крещи).
На неговата възраст плачът е единственото средство, с което разполага, за да съобщи, че нещо не му е наред, и да се опита да ви накара да разберете от какво се нуждае. Така че плачът е положително явление: бебето се надява да бъде разбрано и разчита на вашата помощ. Седмиците минават, а родителите все по-добре разбират какво означава този или онзи рев. В зависимост от чутите викове започват да диференцират и своя отговор, а това вече е началото на диалог.
През деветте месеца на живота му в утробата на майката всички нужди на бебето са били задоволявани: на него не му е било нито студено, нито топло, нито е било гладно, нито жадно, нито го е боляло стомахче, нито пък му е било запушено нослето.
Изведнъж след идването си на белия свят то открива тези неприятни усещания. Към тях се прибавят и други: умората, заслепяващата светлина, силните шумове, голата кожа... В същото време разбира, че не е в състояние да реагира на тези дразнители, че е много малко и зависимо.
Какво бихте сторили на негово място? Винаги съм мислила, че малките бебета плачат не само заради напълно естествени потребности, но и заради невъзможността сами да ги задоволят.
Освен това трябва да знаете, че бебето е твърде чувствително към вълненията на майката и особено към нейното психическо състояние и напрегнатост. Бебето на уморената майка проявява по-голяма склонност да плаче, за да я повика и да и покаже, че се тревожи за нея. А това още повече ще изнерви майката.
Не изпитвайте чувство за вина, ако вашето бебе плаче много: това е единственият му начин да общува с вас. Опитайте се да запазите спокойствие и да се отнесете с колкото се може повече внимание към вашето бебе.
За още статии на тема "Деца и родители" станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 7 | 0 |
