Днес, 5 февруари, се простихме с Леда Милева. Писателката почина навръх рождения си ден, оставяйки след себе си безброй стихове и пиеси за деца.
Леда Милева е родена през 1920 година. Родителите ѝ са гениалният Гео Милев и актрисата Мила Керанова. Първото си стихотворение пише едва на 9-годишна възраст.
Завършва Американския колеж в София, а след това и Софийски университет "Св. Климент Охридски” със специалност "Право".
Работила е като ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София и главен редактор на редица печатни издания. Била е генерален директор на Българската национална телевизия, а след това и заместник-началник на отдел "Печат и културно сътрудничество" при Министерството на външните работи. До края на 1978 година е посланик на България в ЮНЕСКО. Била е и председател на Съюза на преводачите.
Най-голямата любов на Леда Милева обаче е творчеството за деца. Сред книгите ѝ се открояват "Заю на разходка", "Няма време", "Работна Мецана", "Мустакатият Иванчо", "Златоперко", "Влак-юнак", "Къде е хоботът на слона". Автор е на текста на най-любимата детска песен - "Зайченцето бяло”.
Чадър
Черен и прашен,
тих и добър,
стои като дядо в кьошето -
чадър.
Но щом зазвъни по капчуците дъжд,
чадърът се втурва навън изведнъж,
започва да тича над хорските шапки,
бърбори си нещо с дъждовните капки.
Наперен и весел -
същинско момче,
той скача,
макар и с един само крак,
додето небето изчисти се пак.
Черен и скромен,
забравен от нас,
чадърът се свива
в кьошето тогаз.
Стои мълчалив и прилича на дядо,
но сърцето му, в дръжката скрито, е младо
и щом се обади капчукът: "Зън-зън!”,
като малко момче
пак ще хукне навън.
| 21 | 0 |
