Порчето (или "фретка", както е модерно да се нарича) е дребен хищник, познат още като невестулка, норка, тарантула, сврака, катерица, плъхче, бобър и видра. Разбира се, малкото зверче си е съвсем отделен вид от всички изредени животни, с някои от тях няма нищо общо, но собствениците на порчета чуват какви ли не абсурдни предположения, когато излязат с любимеца си на улицата. Включително варианта с тарантулата!
Самата аз за първи път видях порче на живо миналата година. Още тогава написах кратка статия, за да ви разкажа колко е симпатично. Но изобщо не предполагах, че няколко месеца по-късно чифт ококорени очички и малки ушенца ще се появят и в собствения ми дом.
Е, появиха се. Горната снимка го доказва - запознайте се с Капи, малкото съкровище вкъщи!
Щом бъде изведено навън, въпросното съкровище събира в ковчежето си многобройни симпатии и питанки относно "какъв им е случаят на тези животинки". Затова реших да събера на едно място основното, което трябва да знаете, ако обмисляте варианта за съжителство с порче.
Първо, то наистина е от семейството на невестулките, златките (но не "черните" и "русите"!) и видрите. Това обаче не означава, че порчето няма да се превърне в пълноценен член на вашето семейство и ще си имате проблеми със "зова на дивото". Достатъчно е да го приобщите, когато е още съвсем мъничко (2-3 месеца) и можете да бъдете сигурни, че няма да хапе. Нито вас, нито гостите ви.
Фретките, освен това, не късат тапети, не копаят тунели в стените, не съсипват мебели, кабели и дрехи. Учат се да вършат естествените си нужди на определени места и след това не ходят да се въргалят в свършеното. Всъщност, те са впечатляващо чисти животни. Взели са хубавите черти и на котките, и на кучетата. Не е нужно да ги извеждате, освен ако сами не поискате - в такъв случай си имат специални каишки с нагръдници, пък и обичат да се гушкат, докато ги носят на ръце. Ядат малко, спят много (18-20 часа на ден), а в останалото време са готови за енергична игра и социалничене с всички наоколо.
Това може би е основната характеристика на порчето - то е изключително любопитно създание и иска да участва във всичко, което се случва. Да се пъхне във всеки плик, куфар или шкаф, който сте оставили отворен. Както и във всяка безнадзорна чиния или чаша. Но това не е чак такава драма. Все пак фретките са доста малки и не особено силни животни. Не могат да отварят ключалки (въпреки че са достатъчно хитри за целта), не могат и да скачат прекалено високо. Но се опитват, което резултира в чести падания.
При всички положения, порчо ще ви накара да му простите за всяка претършувана раница. Едва ли ще успеете да му се сърдите, след като видите колко радостно ви посреща на прибиране вкъщи. Или колко бързо дотичва от съседната стая, когато извикате името му. От това видео пък ще се убедите, че може да се научи и на други забавни неща.
Мога да напиша не статия, а цял роман за това колко сладък е нашият Капи. Но Антоан дьо Сент-Екзюпери мъдро е казал: "Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?"
Затова, като послушен възрастен, и аз ще отговоря на основните въпроси с "колко", касаещи малкия ни космат принц.
Колко порчето тежи?
От 800 грама до 2 килца и половина - мъжките са по-едри, пък и много зависи дали се хранят прекалено обилно.
Колко мирише порчето?
Както всяко животно (и човек), то си има специфична миризма. Но не е нито толкова силна, нито толкова неприятна, колкото си представяте заради израза "смърди като пор". По-скоро е сладникава. Така или иначе, на около 6 месеца порчето се подлага на рутинна операция за отстраняване на жлезата, чрез която изпуска зловонния си секрет. И от симпатичен смръдльо, вашият порчо ще се превърне просто в симпатичен някой, който не мирише повече от средностатистическо кученце.
Желателно е заедно с тази процедура да се извърши и кастрация, освен ако не възнамерявате да развъждате порчета.
Колко яде?
Около една голяма шепа на ден. Шепа с какво? В началото - храна за малки котета, но много скоро се научава, че може да ви моли и за част от пържолата ви. Може и сам да си я вземе. Общо взето се радва на всичко, което ядете и вие. Нашето порче налита особено категорично на пъпеш и сладолед, но тези неща са вредни за него и можете да му позволявате съвсем мъничко, от време на време.
Ако търсите сладки лакомства за малкия си чревоугодник, най-добре изберете малцова паста - тя се продава в зоомагазините и дори е полезна за него, тъй като подобрява храносмилането и предотвратява чревните проблеми. А порчетата имат навика да си създават такива. Радват се и на кучешки бисквитки, така че можете да използвате споменатите две неща като награда, когато обучавате малкия умник.
Колко живее?
По книжките - около 7 години, но ако се грижите добре за него, може и повечко.
Колко струва?
Самите порчета се продават за около 250 лв. (може и по-малко), а разходите по тях са основно за ваксини. Най-добре е да не взимате любимчето си от магазин, а от други собственици. Дори да не ви се вярва, в България вече има много такива. Можете да ги откриете в групата им във Facebook. Те се оказаха изключително отзивчиви и винаги обясняват подробно, когато ги попитаме нещо.
Що се отнася до цената на клетката, на първо време може да купите възможно най-евтината такава, за да проверите дали изобщо искате да затваряте малкия пакостник. Нашият се оказва заключен само, когато чистим, но може би не всеки собственик би се радвал на среднощните му приумици да ни буди за игра. Клетката лесно решава този проблем.
Колко пакости може да свърши?
Освен като всички животни, изредени в началото, порчето е известно и като "таралеж в гащите". Но положението не е чак толкова трагично. Поне според мен и поне що се отнася до Капи - все пак, всяко зверче си има собствен характер. Но освен, че си вре нослето (след което и цялото телце) навсякъде, има кажи-речи два по-съществени вида бели, на които е способен:
Краде!
Поколението, което е гледало "Господарят на животните", знае за този факт. Там порчетата са представени като "хитростта" на господаря и той често ги изпраща на важни мисийки. Обикновено свързани с открадването на разни неща.
Хубавото е, че "плячката" се носи в определено скривалище и когато нещо ви липсва, просто можете да проверявате там. Но няма смисъл да наказвате косматата "свракичка" за клептоманските ѝ навици - невъзможно е да се откаже от тях.
Понякога се държи като камикадзе!
Освен, че прави упорити непремерени скокове и пада с главата надолу, докато спи, порчето е склонно и да поглъща опасни за живота си предмети. Трябва да се грижите на достъпните за него места да няма твърде дребни неща, както и гума, каучук, силикон, стиропор - от тях може да си отчупи парченца. И вероятно ще го направи, тъй като порчетата особено много налитат на изредените материали.
Ако това стане, не се паникьосвайте! В случай на опасност животинката ще започне да повръща, да се дави, ще загуби апетит и настроение за игра. Но положението не е необратимо, просто трябва възможно най-бързо да го заведете на лекар. А ако живеете в София, съветвам ви този лекар да бъде от кабинета на д-р Антов. Специалистите там си гледат няколко порчета, а повечето други ветеринари нямат и идея какво се прави с тези животни.
Мисля, че тази информация е достатъчна за начало. Събрала съм ви и голяма галерия със снимки на порчета от всички разцветки. И ако току виж сте изпитали внезапно желание да си имате едно такова вкъщи, ето и радостна новина - около октомври се раждат много бебета фретки!
| 152 | 3 |
