Лято. Лек полъх разлюлява листата на дърветата, които образуват шарена сянка по тесните улички. Хората се разхождат свободно сред шеметната градска атмосфера и вадят на показ онова, което са крили цял един мразовит сезон. Някак нормално е при толкова високи температури дрехите да се скъсят и бялата, недоскована толкова дълго от слънцето плът, да бъде показана.
В началото се разсъбличаме някак по-свенливо, позабравили какво е усещането да не криеш тялото си с дрехи. Тогава настъпва и моментът на размисъл - очертаваме своето лично приемливо събличане и поставяме ясни ограничения колко точно ще покажем от себе си този сезон. Решенията ни най-често се основават на общоприетите норми.
Знаем коя рокля е прекалено къса и кое деколте показва безсрамно много от дамските прелести. Но какво знаем за несъзнателната критика, която преминава стремглаво през ума ни, когато пред нас в действителност се изправи чуждо разголено тяло. Връзка между възприятията ни за човек и начинът, по който се облича, наистина съществува. И тя е изключително здрава.
Прекаленото разголване, особено по нашите ширини, се е приело за евтин трик, привличащ погледите. Разголеният търсач на внимание се смята за глупав и не притежава отличителни качества. Единственото му умение е да показва съблазнителна плът. Външният вид замести човешката индивидуалност, а ние започнахме да си създаваме повърхностни заключния за непознатите хора. Реално никой не ни е отнел правото да притежаваме лично мнение, но ѝ звучи някак необмислено да осъждаме другите.
Факт е, че подсъзнателно вярваме, че колкото повече дрехи покриват човешкото тяло, толкова по-интелигентен е въпросният човек. Проучване на Американската психологическа асоциация публикува смайващи резултати, свързани с подсъзнателното ни приемане на голотата.
Шест изследвания, извършени от най-престижните психолози на САЩ се опитват да установят доколко са важни дрехите за преценката ни за околните. Всъщност ние не критикуваме показната голота. Подсъзнанието ни се влияе от уменията на хората да мислят рационално и да бъдат в хармония с обществените норми. Съдим хората за това, че си позволяват да прекрачват границата, без значение дали говорим за стил или действия.
Ужасно различни са и възприятията ни за голота, в зависимост дали е поставена в действителна ситуация, или я виждаме като форма на изкуството. Показателен пример за това е модната фотография. Снимките на съблазнителни разголени модели се приемат за висша форма на професионализъм, който се цели в съвършенството. Просто когато става дума за изкуство, човешкото подсъзнание оправдава голотата във всичките ѝ проявления. Без значение, че основните ѝ цели са маркетингови.
За финал ще завършим с един любим цитат на Чарли Чаплин, който ни припомня да не забравяме да ценим себе си. Най-ярката звезда в нямото кино проговаря с думите: "Голото ми тяло заслужава само този, който е видял голата ми душа”.
| 16 | 1 |
