В продължение на векове в Пакистан, Мароко, Сомалия и Индия, къната се е използвала за постигането на декоративни рисунки, а местните са вярвали, че този природен продукт ще им донесе късмет и благоденствие в живота. Жените от тези местности и до днес обрисуват телата си с къна, дали за да се защитят от уроки, или за да постигнат естествена украса по време на сватбената си церемония.
В Европа къната също се използва с декоративна цел. Като изключим факта, че не вярваме в определени магически способности, които натуралният продукт евентуално притежава, все още продължаваме да я използваме, за да боядисаме косите си или да подарим временна татуировка на тялото си.
В индийската традиция изкуството на рисуване с къна върху кожата се нарича мехенди/механди (Mehndi), а получените рисунки оцветяват тялото в продължение на две седмици.
Декоративният характер на къната разширява своите възможности за употреба. Фотографката Франсис Дарвин се заема със задачата да вдъхнови болни от рак или страдащи от косопад жени, които с течение на времето са се сбогували с косата си.
За целта Франсис основава своята фондация Henna Heals ("Къната лекува”), където всички желаещи могат да получат красиви рисунки от къна върху скалпа си. По този начин малка част от тяхната увереност се възвръща, а липсата на коса се превръща в нетипичен начин за използване на изкуството.
Скалпът е като недокоснато платно, което очаква да бъде запълнено с красиви орнаменти. Най-често рисунките от къна напомнят на величествени корони, а носителките им - на принцеси с тъжна история, но силен характер.
Дори да не предлагат лечение на болестта, рисунките с къна могат да излекуват тъжната душа. А веднъж, след като тя е излекувана, се възвръща и вярата.
| 19 | 0 |
