Свикнали сме с рекламните блокове по телевизията. Дори и да са ни досадни, в повечето случаи просто натискаме mute и търпеливо чакаме да продължи филма, който гледаме. Наясно сме, че това са платени клипове и показаното в тях в никакъв случай не бива да се приема за чиста монета.
Когато пък в някое предаване или филм се появи бутилка вода с етикет или камерата се фокусира върху името на търговски център, то знаем, че става въпрос за "продуктово позициониране". Това е терминът, с който през 2009 година Европейският съюз задължи родните телевизии да обозначават този вид реклама. Позиционирането не е позволено в детски филми и предавания и изключва представянето на тютюневи изделия, както и на лекарства с рецепта.
Ако в началото на предаването или филма няма надпис "продуктово позициониране", а в хода на действието се срещат етикети и имена на марки, то става въпрос за явна реклама, която не отговаря на никакви правила. В този случай телевизионният екип подлежи на солени санкции.
Какво се случва обаче, когато рекламата илезе извън медийното пространство и се скрие из дълбините на любимия ни интернет? Важат ли същите тези постановления и разпоредби? На теория - да, но на практика липсва реален контрол върху наличието на реклама в глобалната мрежа. На нас, потребителите, се пада отговорната задача да внимаваме къде какво четем и най-вече кой какво ни предлага.
Форумите са места за взаимопомощ на различна тематика, в които много често се споменават имена на конкретни продукти и производители, с цел съвет и обсъждане. Но именно форумите са сред любимите интернет кътчета на "рекламодателите". Вместо да платят големи суми на медиите, те си правят регистрации в различни сайтове и уж като доволни потребители препоръчват горещо продукцията си.
Ако сте влизали поне веднъж във форум за красота, със сигурност сте забелязали напоритостта, с която някой възторжено разказва за новата си спирала например. Ако потребителят е бил достатъчно убедителен, то следва вълна от "зарибени" дами, които тичат до магазина, за да купят въпросната спирала.
Създава се мания, в следствие на която продажбите скачат, а в същото време са спестени и пари от реклама. Дори продуктът да се окаже с лошо качество, вече са постъпили приходи от еднократните продажби.
В графата на "евтините рекламодатели" далеч не влизат само козметични производители. Към нея би могло да спада всяко едно търговско дружество. Независимо дали предлагат дрехи, уреди или дори лекарства, през последните няколко години се натъкваме на много подобни случаи, в които търговци нагло се опитват да правят евтина реклама на стоките си. Гореспоменатият случай със спиралата е просто поредният пример за това.
Неотдавна имаше казус със задача в учебник по математика за пети клас, в която се споменава името на марка вафли. Щом в учебно помагало, одобрено от Министерството на образованието, се среща подобно съдържание, то е ясно на какъв "контрол" подлежи интернет съдържанието.
Наскоро ви напомнихме колко е важно да бъдете внимателни, когато пазарувате онлайн. Днес ви подсещаме да не вярвате на всичко, което четете, особено в интернет, както и да не приемате информация наготово. Ако се консултирате с форуми, това е чудесно, но винаги имайте предвид, че стане ли въпрос за конкретни продукти, много вероятно е да се превърнете в жертва на скрита реклама.
Ако тази статия ви харесва, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 9 | 0 |
