Моят 2-годишен син ме нарича "мама". Той е изключително разговорлив, така че имам чувството, че го прави, за да ми се подиграва. Това е просто нещо, което мисля, че го забавлява, тъй като е смешно и за мен. Синът ми има моят характер – обича да се усмихва и винаги се надява някой да се присъедини към него в радостта му.
В неговия ум "мама" е еквивалентно на "родител, който обичам", така че определението му за мен не ме тревожи ни най-малко. През първата година от живота му, все още учех, и с жена ми си поделяхме всички домашни задължения. Нямаше го моментът, че "татко" отсъства, за да работи, а "мама" домакинства вкъщи.
И двамата работехме. И двамата присъствахме вкъщи. И дори сега, не съм някакъв бизнесмен, който работи, докато бяга на пътеката. Аз съм обикновен учител. Ако съм на пътеката, то ще попръцквам и ще слушам подкасти за убийства. По време на учебната година се прибирам към 17 ч. в повечето дни. Слагам сина си да спи всяка вечер и всяка сутрин закусваме заедно. Аз съм наоколо.
И така, защо съм "мама"? Преди няколко дни бяхме в магазина. Той махна на другите деца, а бащите си кимнахме. Синът ми обикновено е много добър в управляването на количката с покупки, но в този ден нещо не му се получаваше. Изведнъж извика: "Дръж ме, мамо! Дръж ме! Мамо, хвани ме!" Това означава "Тате, дръж ме." Разбира се, че бях до него.
На касата чакаше момиченце с баща си. То плачеше с големи сълзи и молеше майка му да дойде. "Мама не е тук в момента", въздъхна таткото. "Тя е у дома." На път за вкъщи си мислих за това дете. То знаеше разликата между мама и татко. Тя не е объркана относно това кои са нейните родители. Но и моето дете не е объркано. Той знае кой съм аз и коя е майка му. Но не винаги го е грижа. Разбира се, понякога казва "мама" и наистина има предвид "мама".
Връзката му с жена ми е нежна и сладка по специален начин и често я търси. В повечето случаи обаче той казва "мама" и има предвид един или двама ни. Защото той обича и двама ни. Той иска и двамата. Съпругата ми е "мама" за него и аз съм "мама" за него, колкото повече се замислям, толкова по-добре се чувствам с идеята.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 0 | 0 |
