Когато си била малка, твоите родители са прекарали часове наред в опити да те научат…
...как да използваш прибори…
...как да се обличаш и обуваш…
...как да връзваш обувките си...
...как да си миеш зъбите…
...как да се сресваш...
Без да кажат нито дума са сменяли твоите пелени, прали са мръсното ти бельо и са те къпали.
Научили са те да пишеш и да четеш.
И са те обичали и подкрепяли от първата ти секунда на този свят.
Затова…
Когато те остареят и започнат…
...да забравят къде са оставили това или онова…
...да се придвижват бавно…
...да говорят трудно…
...да цапат дрехите си, докато се хранят…
Не се дръж грубо с тях. Не им се ядосвай.
Когато не могат да закопчаят якето си или да вържат връзките на своите обувки…
Моля те, не им викай!
Ако треперят и трудно пазят равновесие, хвани ги за ръка и не бързай. Ходи с тяхното темпо. Говори с тях. Покажи им, че ги подрепяш безрезервно.
Защото това е старостта.
И само твоето присъствие, търпение и великодушие ще стоплят техните сърца. Защото твоите родители са били до теб, страдали са заради теб, лишавали са се заради теб… И целият им живот се е въртял около теб!
| 107 | 0 |
