Запознайте се с Дара и Сара! Дара е момченцето, ако за някого не е ясно. Това са иранските национални кукли, които се произвеждат като морална алтернатива на Барби. Правителството на ислямската държава обяви джихад срещу пластмасовата блондинка още през 1996 година, когато заяви, че гордостта на западния концерн Mattel причинява "деструктивни културни и социални последствия". Демек, нахалната мацка си позволява да се усмихва от витрините без фередже, при това дава вид на независима модерна жена, способна да се занимава с всевъзможни "непристойни" професии. Извън домакинството.
За да се спре нашествието от западни порядки и кукли из Техеран, продажбата на Барби е забранена. През последните години в някогашна Персия периодично се организират акции за изземването на стотици розови опаковки от магазините. През 2002 Институтът за интелектуално развитие на децата и младежите – правителствена агенция към Министерството на културата в Иран – разработи и пусна на пазара куклите Дара и Сара. Целта им е да заменят амбициозната русокоска, да популяризират традиционните ценности със скромното си облекло и семейната си сплотеност.
Дара и Сара са братче и сестриче, не са мъж и жена като Барби и Кен. Знае се, че Сара е на 8 годинки и това съвсем не е случайно. Производителите правилно са преценили, че колкото и да им се иска на тях, децата едва ли ще забулят лицата на куклите си. Затова са ги направили достатъчно млади – според тамошния закон, когато си на 8, още имаш право да ходиш с открито лице. И все пак, всяка Сара (от общо четири възможни модела) задължително върви с бял шал, който да забражда тъмната ѝ коса. Чудим се, дали сред аксесоарите се продават и камъни – за да могат всички играчки в къщата да замерят Сара, ако по невнимание бъде захвърлена на пода без горни дрехи?
"Мисля, че всяка кукла Барби може да нанесе по-голяма вреда дори от американски снаряд" - невероятното изказване на Масумех Рахими, ирански продавач на играчки. За щастие, повечето му колеги не са толкова крайни. Също като бизнесмените по целия свят, и те се интересуват от желанията на клиентите си. А дечицата, въпреки тираничните усилия на министерството да лансира Дара и Сара, продължават да симпатизират на дългокраката Барби. Защото е по-хубава. И защото, ако не себе си, поне нея могат да обличат, както си искат. Явно дори това ще трябва да го правят извън закона – някои търговци продължават да я продават, само че тайно.
Разбира се, вината изобщо не е в Дара и Сара. Те просто отразяват нагласите в мюсюлманския свят. Дори в Корана не е вината, а в начина, по който бива тълкуван и налаган от традиционното общество. Но тамошните проблеми са прекалено сложни, за да можем да ги разрешим с едно щракване на пръсти и размишление в статия за Дара и Сара.
Затова пък можем да се замислим поне за собственото си, уж по-модерно отношение към Барби. Какво ни е виновна милата кукличка? Глезена била, несъразмерна била, налагала опасни представи за външен вид и начин на живот у децата. Само че не играчките, а възрастните са тези, които имат най-голямо влияние върху тяхната психика. Косвено или пряко. В началото "Том и Джери" бяха само забавни. Дебатите относно насилието в анимационните филмчета възникнаха, чак когато градските улици се превърнаха в място, по-опасно и от амазонската джунгла. Същото е и с Барби. Никой нямаше проблем с нея, преди модата да наложи стеротипа за "идеалната" фигура на Кейт Мос и останалите анорексични модели.
Децата, като гледат нинджите Донатело и Микеланджело, да не би след това да си хранят домашните костенурки с пица? Да не би плюшените им крокодилчета да приличат на истински влечуги-убийци? Защо куклите задължително трябва да имат същите тела като нас?
Подценяваме малчуганите, те изобщо не са глупави. Могат да направят разграничение между измислица и реалност, просто все още се намират във възрастта, в която няма нищо лошо да им позволим да гледат на света през розови очила. И играчки. Въпросът е: можем ли самите ние да се превърнем в родители, които отделят достатъчно време, за да възпитат отрочетата си по достойния начин? Можем ли да превърнем обществото си в добър пример? Или ще продължим да хвърляме вината върху филмите, върху куклите. Да смятаме, че щом отказваме да купуваме Барби, всичко ще бъде наред. Че именно тя, а не собствените ни диети и глезотии, кара малките момиченца да се мислят за прекалено дебели.
Ако тази статия ви харесва, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 39 | 12 |
