"Филмите не създават психопати, просто ги правят по-креативни" - реплика от "Писък", 1996
Наскоро включихме този цитат и в друга статия. Там ставаше въпрос за атентатора от Аурора, САЩ, който реши, че е "Жокера" и че има право да разстреля зрителите на новия филм за Батман в киносалон. Докато междувременно, в други киносалони из Щатите, други зрители са гледали (и продължават да гледат) подозрително подобна сцена в нашумял филм.
Покрай всичко това, темата за насилието и киното няма как да не бъде актуална. Макар и мнозина да я смятат за банална. Затова решихме да потърсим филмите, които доказано са ставали съучастници в реални жестокости. И след като ги събрахме на едно място, останахме потресени от резултата. Или по-скоро, от липсата на резултат. В днешно време една лента едва ли може просто да се унищожи, но въпросът е, че се правят и излъчват още такива.
Ето само няколко примера за продукции, в които злодеите до голяма степен са представени като "готини типове". А реални хора са се постарали да станат също толкова "готини", погубвайки реални животи. И какво, ако посочените филми не са създали психопатите? Защо трябва да им се помага да стават "по-креативни"? Ако липсата на някоя от тези ленти е можела да доведе до липсата на дори една от жертвите, това не означава ли, че си заслужава производството на такъв тип "изкуство" да спре? Веднъж завинаги, поне доколкото е възможно.
"Убийци по рождение" от 1994
Във филма: Мъж и жена, и двамата жертви на травматично детство, стават любовници и масови убийци. А медиите ги превръщат в своеобразни суперзвезди. Филмът е вдъхновен от образите на реална престъпна двойка, след което на свой ред се превръща в лентата, вдъхновила най-много истински убийства. При това извършителите им сами са си признали, че именно "шедьовърът" на Оливър Стоун им е повлиял. Затова мнозина смятат, че режисьорът индиректно е изцапал ръцете си с кръвта на много установени жертви.
В истинския живот: Тийнейджърите Сара Едмънсън и Бенджамин Даръс се дрoгират, гледат филма няколко пъти и решават да се правят на "героите" в него. Убиват двама души и раняват още няколко. Последва голям скандал, тъй като семействата и приятелите на жертвите се опитаха да осъдят създателите на "Убийци по рождение". В крайна сметка обаче, съдът ги призна за невинни. Въпреки че ужасите, вдъхновени от лентата, продължиха:
- Известното "колумбийско клане", в което през 1999 загинаха 12 ученика и един учител, също е било доказано вдъхновено от филмовото творение на Стоун.
- Джеръми Щайнке, на 23, убива родителите и брата на 12-годишната си приятелка. С нейна помощ. Щайнке казал на полицай под прикритие, че според него "Убийци по рождение" е "най-добрата любовна история за всички времена".
- 14-годишно момче обезглавява още по-малко момиче с мотива: "Искам да бъда известен като "убийците по рождение".
- Нейтън Мартинес (17) е обсебен от филма, поради което застрелва майка си и сестра си.
- Ерик Травуларес (18) удушава приятелката си, докато двамата гледат заедно фаталната лента.
Има и още, но честно казано се отвратихме и смятаме да спрем дотук. Ще добавим само, че в изказванията си по темата Оливър Стоун казва, че филмът му никога не е целял да критикува насилието. То така или иначе си съществувало около нас. Вместо това творческият му порив бил свързан с отправянето на критика към масмедиите. Струва ни се, че обществото спокойно можеше да мине и без тази "критика", отнела живота на толкова много хора.
"Детска игра", по-известна като "филмите за Чъки"
Навремето изобщо не ни позволяваха да я гледаме тази гадост. А ако някак съумеехме да заобиколим родителския контрол, след това не можехме да заспим от страх. Особено с кукли наоколо. Излиза обаче, че по света има хора, които след изживяването на такъв филм не могат да спят по други причини - от вдъхновение и кроеж на жестоки планове. Ето само няколко примера:
- Най-известният фен на Чъки е Мартин Брянт, смятан за най-опасния сериен убиец в историята на Австралия и един от взелите най-много жертви в света за XX век. През 1996 той изби 35 души в атентата си в тасманийското градче Порт Артур. Освен, че страда от шизофрения, психиатрите установяват - бил е обсебен от детските характеристики на куклата убиец, от умението ѝ да разрушава за отмъщение и именно тази обсесия е била сред основните фактори, предизвикали клането.
- Още преди това, през 1993, двама 10-годишни почитатели на куклата пребиват до смърт с камъни двегодишно детенце. Това се случва в Ливърпул.
- Горе-долу по същото време момиче на 16 от Манчестър е измъчвано в продължение на дни и след това запалено, като в последствие умира от раните си в болницата. Но преди това успява да разкаже, че групичката извършители се гаврили и наранявали тялото ѝ по всевъзможни отвратителни начини, като преди началото на всяко издевателство повтаряли: "Чъки идва да си играе". Най-покъртителното е, че според психологическите експертизи, шестимата съучастници са напълно здрави, обикновени хора, в които "няма нищо специално".
"Портокал с часовников механизъм" oт 1971
Култовият филм на Стенли Кубрик. След премиерата му, Великобритания е разтърсена от серия кървави престъпления, които по смразяващ начин наподобяват сцени от лентата. До такава степен, че самият Кубрик пожелава излъчването й да се спре в страната. Един от най-показателните примери е груповото изнасилване на датчанка, в което насилниците ѝ пеели "Singin' in the Rain". Както прави Алекс в един от най-гадните моменти на филма.
"Кралицата на прокълнатите"
Както е известно, култовите филми за вампири не започват от "Здрач". Скот Алън Манзис твърди, че Акаша (лентата е от 2002 и в ролята е покойната Алая) е неговата кралица и след като многократно гледал екранните ѝ подвизи, тя започнала да му се явява и в истинския живот. В нейна чест психопатът заклал най-добрия си приятел и пил от кръвта му.
"Шофьор на такси"
Джон Хинкли-младши е обсебен от филма, от героя на Робърт де Ниро и от младата Джоди Фостър, която също участва. За да я "впечатли" в истинския живот, той решава да копира (с вариации) действията на "таксиджията" от лентата. Хинкли стреля по президента Роналд Рейгън на излизане от хотел, улучва го, но не успява да го убие.
"Американска история X"
Самият филм отправя остра критика към расизма, но младите скинарчета по света не го възприемат точно по такъв начин. За много от тях "негърската захапка", показана в лентата, е едва ли не мечта - тя изисква чернокож да бъде принуден да захапе тротоара, след което извършителите стоварват кубинките си върху главата му. По този начин немски тийнейджъри с неонацистки възгледи убиха свой съученик с еврейски произход.
"Матрицата"
Известни са няколко случая, в които убийци твърдят, че вярват на филма и реалността ни всъщност е виртуална програма. Съответно и жертвите им не са действителни хора. Следователно, не са извършили престъпление.
"Писък"
Белгиец си облича костюм с познатото лице от филма, напада съседката си с два кухненски ножа и я убива, наръгвайки я 30 пъти.
"Робокоп"
Сериен убиец с гордост обяснява, как е разпорил първата си жертва (бременна жена) точно по начина, който е видял във филма за киборга.
"Magnum Force"
Там Клинт Истууд излива препарат за отпушване на тръби в гърлото на жертвата си. Копирайки идеята, известен атентатор в магазин за техника кара заложниците си да пият същия препарат. И ако содата каустик не успявала да ги довърши, убиецът сам ги екзекутирал.
"Кралят на рибарите"
Лентата разказва за стрелба в кафене. Джордж Хенард се вдъхновява и осъществява реална такава в Тексас. 22-ма клиенти са мъртви, включително атентатора, а в джоба му е намерен билет за прожекция на "Кралят на рибарите".
Не можем да не зададем въпроса: Кое оправдава съществуването на всички тези филми? След като по техен образ и подобие са загинали толкова много хора.
9 | 6 |