Събирателният образ на лукавия съблазнител с лице на ангел и душа на дявол бихме могли да открием в произведенията на множество велики автори, творили във втората половина на деветнадесети век.
Такъв е Дориан Грей на Оскар Уайлд, такъв отчасти е Дон Жуан, експлоатиран от автори като лорд Байрон и Бърнард Шоу, такъв е и Жорж Дюроа на Ги дьо Мопасан. Всички тези фатални образи служат като огледало на епохата, която у себе си съчетава най-възвишената романтика и най-пагубната поквара, и в която йерархическото положение в обществото стои над всичко.
Последният послужи като вдъхновение на режисьорите Деклан Донлан и Ник Ормерод, които решиха да направят една нова трактовка на класическото произведение на Мопасан "Бел Ами", като главната роля повериха на Робърт Патинсън, вече доказал се, освен като един доста сполучлив тийн идол, така и като актьор, на когото добре се отдава пресъздаването на исторически герои (Салвадор Дали в "Шепа Прах").
"Бел Ами" проследява историята на Дюроа – чаровен несретник и нискокалибров войник, който успява да извърви пътя от пълната с хлебарки мизерна стаичка до разкошните салони, посещавани от каймака на парижкото общество, само и единствено благодарение на красивото си лице и таланта си на вещ любовник.
Сюжетът заварва главния герой в окаяно положение, без работа и без пукната парà, като впоследствие проследява неговата прогресия първо в дребен репортер, а после и в депутат и политик, възползвайки се от виталността на своята хубава външност и въздействието върху жените.
За около две години той се превръща в сръчен репортер, който се възползва от познанството си с редактора Шарл Форестие, заема мястото му в семейството му като съпруг и съответно като "ученик" на умната и интелигентна г-жа Форестие (Ума Търман), която диктува статиите му и се превръща в Бел Ами – скъпия приятел на съпругите на парижките аристократи. Съпругите, които всъщност се оказват истински властните личности в сложната йерархична плетеница във френската столица по онова време.
Четири са ключовите фигури (и ключовите любовници) в екранизацията на класическия мопасанов роман за живота на прочутия любовник: г-жа Форестие, която става негова учителка и наставница, г-жа дьо Марел (Кристина Ричи), негова съратница и довереница, г-жа Уолтърс (Кристин Скот Томас) – неговата най-ценна информаторка и ходатайница и дъщеря ѝ – Сузан – последната му съпруга и доживотен билет за аристократичния рай.
Без да се изпада в повече подробности, би могло да се каже, че при "Бел Ами" се е получило нещо като многото баби и хилавото дете: въпреки блестящия актьорски състав, емоционалният заряд, който направо струи от книгата, във филма някак липсва. Актьорите играят добре, но между тях – уви – химия няма, като зрителят остава с усещането, че през цялото време те "лъжат" за страстните връзки помежду им.
На места са вижда, че режисьорите са се опитали да заемат успешната рецепта на "Опасни връзки" с тази разлика, че тук не присъстват нито огромните Глен Клоуз и Джон Малкович, нито харизматичният Киану Рийвс. Или по-точно, липсва сполучливата комбинация от тримата, защото погледнати по отделно, чудесно се справят и Ума Търман и Кристина Ричи и Патинсън, да не говорим за Кристин Скот Томас.
Все пак, ако се абстрахираме от рехавата емоционалност, бихме могли да станем свидетели на един спокоен филм с прилична (но, в никакъв случай не и забележителна) сценография, в който участват няколко любими на едно или друго поколение актьори, към когото за разкош са добавени една-две прилични секс сцени. Оценката от 5,8 точки в IMDB обощава може би най-точно качеството на филма – средновато, но все пак подходящо за някоя неангажираща кино-вечер.
Премиерата у нас е на 27 април.
| 7 | 0 |
