Изневярата е краят на една връзка, краят на една любов. Това е апокалипсисът на една любовна ера. Има хора, които решават да простят и да останат, но въпреки това всичко вече отдавна е свършило. Свършило не когато партньорът е отишъл при друг човек, наврял се е в завивките му и е правил бурен секс. Не, свършило е в момента, в минутата, в която другият човек е погледнал друг, е помислил, че може да бъде с него.
Но какво трябва да е поведението на една жена, на която са изневерили? Говорим как да лекуваме болестите, а как се лекува, как зараства раната от изневярата. Защото какво е изневярата, ако не болест в най-чистата си форма? Но от тази болест страдат и двамата, защото единият си мисли, че ще намери нещо по-добро, а другият си мисли, че след човека, който му е изневерил, няма да намери друг. За щастие и двамата грешат.
Но може ли да даде някой рецепта как зараства раната от изневярата? Някои ще кажат, че времето лекува. Всъщност времето ти помага да приемеш факта, че не можеш да контролираш нещата и те се случват по начина, по който се случват и доста малко неща зависят от теб. Други пък предлагат да утолим мъката в солидно количество алкохол. Така можете да забравите, но за известно време, всъщност за няколко часа. След като мине опиянението, идва още по-голямото мъчение. Така че май и това не е вариант.
А тогава къде се крие разковничето в това да не изригнеш, да запазиш душевния си комфорт и емоционалното си здраве и да простиш?! Да простиш? Възможно ли е да се прости изневяра чистосърдечно, от цяло сърце и душа да кажеш, че си простил и забравил? За някои може би да, мен не ме търсете за такива великодушни жестове.
Нека погледнем философски на нещата. Изневерили са ни, сега сме сами с разбито сърце, много сълзи за изливане и какво? Наистина, какво от това? Здрави сме, имаме приятели, работа, всички тези неща не са се изменили. И може само да сме благодарни, че сме разбрали за изневярата, че сме разбрали що за човек имаме до себе си. Тоест какъв нямаме. Защото човек, който ходи подир чужди фусти и се пъха в други легла не е наш. И Слава Богу! Та кой има нужда да го лъжат в очите за закуска и вечер, да го целуват с най-изкуствените целувки и да му говорят най-лъжливите думи? Ами, ако не бяхме разбрали, ако живеехме в заблуда с години? Нима щеше да е по-хубаво? Със сигурност не!
Една жена, която е разбрала, че са й изменили, че са я предали, че са я оставили сама, тя няма друг избор, освен да продължи живота си, да си хване чантичката и да тръгне да си търси щастието сама! Изневярата, когато е хваната навреме, може да бъде нещо добро, защото отваря очите и сърцето прекрасно!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 24 | 3 |
