Нямаш право да избираш дали ще ме нараниш или не! Не можеш да избереш и да кажеш как любовта ти трябва да ме накара да се чувствам. Защото така или иначе нямаше толкова много любов.
И това е нещо, което изглежда никога не си разбирал - че любовта не е да накараш някого да се чувства като последна инстанция.
Любовта не означава да накараш някого да се чувства така, сякаш не е дори една от възможностите, докато всичко, което иска да бъде, е единственият избор.
Виждаш ли, не можеш да избираш колко силна е любовта ти. Защото ти не ми показа нищо от това.
И сега, когато си тръгвам, ти искаш да остана.
Обещаваш ми слънца и звезди, любов толкова луда, че ще ме накара да се почувствам сякаш летя, без дори да осъзнавам, че твоята "любов" ме е давела в собствените ми сълзи.
Обещаваш ми любов за цял живот, но не можа да издържиш дори десет месеца. Любовта ти се изхаби като евтин парфюм в горещ летен ден. Просто изчезна и скоро навикът я замени.
И все още се опитваше да ме накараш да повярвам, че това, което имахме, беше любов, че това е всичко. Че така изглеждаше истинската любов.
Но любовта не трябва да ме кара да се чувствам по-малко достойна. Любовта не трябва да ме оставя да се чудя какво, по дяволите, не е наред с мен.
Защо не ме обичаш както преди? Начинът, по който си обещахте?
И сега, когато всичко ми дойде до гуша, ти даваш още едно обещание, което не можеш да изпълниш.
Знаеш, че не можеш. Знаеш, че си неспособен да се обвържеш истински с някого. Знаеш, че си неспособен да обичаш никого толкова, колкото обичаш себе си.
И приключих с тази половинчата любов. Защото и ти, и аз знаем, че заслужавам повече. Знаеш, че заслужавам много повече от тези глупости без етикети, на които ме подлагаш.
Винаги казваш как мразиш етикетите, но без дори да осъзнаваш, че вече си го направил — ти ни направи тази двойка.
Тази двойка, която имаше страхотен старт, но се изчерпа толкова бързо. Тази двойка, която имаше страхотна химия, но тя изчезна.
Тази двойка, която имаше страхотно бъдеще, но остана в миналото. Тази двойка. Винаги тази двойка.
И не искам повече да бъда част от " тази двойка" .
И сега, когато силата ми се изтощи, ти се опитваш да подкопаеш стените ми.
Допуснах те веднъж и, повярвай ми, това не е грешка, която ще повторя. Реших да ти се доверя, само за да бъде изиграно доверието ми.
Реших да сваля стените си, само за да оставиш сърцето ми в руини. Реших да ти дам всичко от себе си, за да не получа нищо освен болка в замяна.
И ти все още беше твърде сляп, за да забележиш, че всички тези стени се издигат отново. Ти беше твърде сляп, за да видиш, че се отдалечавам, и ти беше вятърът, който ме буташе.
Твоите действия, твоята половинчата любов, ти. Не съм аз. Не са моите страхове. ти.
И сега, когато си тръгвам, ти искаш да ме дръпнеш обратно.
Сега, когато най-накрая виждам изхода си от този ад, ти се опитваш да ме примамиш обратно. Сега, когато най-накрая намерих благословията си, ти отново ми предлагаш проклятието си. Но не мога да продължавам да се надявам, че ще се промениш.
Не мога да продължа да живея в ада, който наричаш любов. Защото ми писна да се чудя всяка сутрин дали ще ми се обадиш.
Стига ми да заспивам сама всяка проклета нощ. Писна ми постоянно да се чудя дали съм достатъчна.
Ако аз съм причината за разстоянието. Ако аз съм причината да си толкова студен. Заслужавам повече от това. Заслужавам да се събудя със съобщение "добро утро".
Заслужавам да заспя, знаейки, че заспивам до човек, когото обичам и ме обича. Заслужавам никога да не се чудя как съм могла да си помисля, че не съм достатъчна.
И нека си признаем, ти не си в състояние да ми дадеш нищо от това.
И така, сбогом, скъпи, най-накрая ми писна да бъда последна опция. Време е да стана нечий приоритет.
| 1 | 0 |
