Много пъти са ми разбивали сърцето, но този път се чувствах различно! Наистина знаех, че този път е по-различно. Взех решението, че това ще е последния път, в който позволявам на този мъж да разбие сърцето ми. Беше го правил хиляди пъти през последните 7 години, но това беше за последен път.
Докато лежах на пода и обмислях последния ни разговор, знаех, че наистина го мислех, когато му казах да не ме търси повече. "Ако държиш на мен, остави ме да продължа напред", казах аз. И тогава затворих телефона. Щеше да бъде последния път след години на лъжи, манипулиране и изневери. Най-сетне в мозъка ми се появи фразата "Той не е за мен". Той не се отнасяше с мен така, както трябва и най-накрая го осъзнах. Също така никога нямаше да се отнася с мен така, както трябва. Ето защо съм благодарна, че сърцето ми е разбито. Вече знам какво искам от една връзка.
Бях на 19, а той беше на 20 години и това беше любов от пръв поглед за мен. Чувствах се като най-щастливото момиче на света, когато прояви интерес към мен. Разбира се, той прояви интерес към много момичета, така че предполагам, че е трябвало да е червен флаг. Но бях млада, влюбена и нямаше никакъв начин да разбера, че блуждаещите му очи и страхът от ангажираност ще ми костват толкова болка.
Всичко вървеше чудесно, прекарвахме всяка секунда заедно. Докато една година след началото на връзката ни не разбрах, че ми е изневерил, докато съм била на почивка. Тогава за пръв път сложих "края". Това беше първият път, в който разби сърцето ми.
След това той ми се обади, закле се, че ме обича и ще се промени. Толкова много исках да му повярвам, че го направих. След завършване на колежа, той започна работа. Толкова много го обичах, че разбирах защо му отнема толкова много време да върне обаждане, разбирах защо не се виждаме толкова често и т.н. Както се досещате, той отново изневери.
Разделихме се и аз започнах да се срещам с друг. Продължавахме да се чуваме и да се виждаме. Питате се защо. Може би просто бях любопитна. Още ли имах чувства към него? Разбира се!
Продължихме да се виждаме, правехме планове за бъдещето, но аз не бях включена в неговите планове. Бяхме разделени доста време, но аз не можех да си го избия от ума, тъй като той от време на време се появяваше и замъгляваше разума ми.
Реших, че аз трябва да направя нещо по въпроса, за да получа това, което искам. Попитах го дали ще ме придружи на сватбата на мой приятел. Той разбира се имаше хиляди извинения, за да не дойде.
Това беше моментът, в който ми писна. В този ден си казах, че няма да се срещам с човек, който не ме поставя на първо място. Единственото, което исках, беше мъж, който да е мил с мен и да ме обича. Толкова ли много исках? Оказа се, че не. Няколко седмици по-късно срещнах бъдещия ми съпруг. Той беше пълна противоположност на човека, с който си имах работа до тогава. Той ме изслушваше, беше мил с мен, уважаваше ме. Той ми показа, че аз съм приоритет в живота му и така и не се обърнах назад.
Дадох си сметка, че ако не бях толкова наранена и ако не се беше случило всичко това, нямаше да знам какво искам от една връзка и от човека до себе си и нямаше да срещна този човек, който е готов на всичко за мен.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 4 | 0 |
