Всички жени избират партньора си по различен начин. Някои гледат дали той може да им осигури висок стандарт на живот и да ги води навсякъде, други се водят само и единствено от сърцето си, трети пък се хвърлят във връзка, само за да не са сами. Искате ли да знаете как избирам аз моя човек и как разбирам, че не съм сгрешила?
Разбира се, на първо място се водя от чувствата си, от това да ми трепва нещо всеки път, когато го видя, да има тръпка, емоция, разбирателство.
Но винаги си задавам и един въпрос: Ще ме обича ли той като татко?"
Да, татко ме обичаше безпрекословно, прощаваше ми всяка дреболия и след всяко мое дребно провинение ме целуваше по челото.
Той знаеше, че високия тон и назидателните думи няма да свършат работа. Така аз се чувствах обичана.
Способен ли е моят партньор да ме приема такава, каквато съм, без да се опитва да ме моделира, все едно съм пластелин? Татко никога не се опитваше да ме накара да бъда някоя, която не съм. Например аз обичах много да чета художествена литература, той не си падаше много по това, но никога не се опита да ме отучи.
Ще може ли партньорът ми да преглътне това, че понякога се цупя безпричинно и си изпадам в своето "женско" настроение. Татко ме оставяше в такива моменти и не ме закачаше.
Ще ме завива ли през нощта, когато съм се отвила?
Ще ми приготвя ли зеленчукова супа, когато съм болна?
Ще се смее ли с мен на филмите, които аз харесвам, дори и да не са му смешни?
Ще ме държи ли за ръка, когато се разхождаме навън?
Ще бъде ли този човек, на когото мога да разчитам за всичко и по всяко време?
Може ли човекът до мен да приеме факта, че понякога правя луди и необмислени неща?
Може ли да живее с мисълта, че не винаги ще бъда перфектната приятелка и че всичко винаги ще е подредено, изпрано, изчистено и ще свети. Не няма! Защото не съм робот! Татко знаеше това!
Татко беше онзи мъж, който ми казваше колко прекрасна съм, колко вярва в мен и че ще успея да се справя с всичко, защото той е до мен.
Ще прави ли и моят партньор така? Ще ме подкрепя ли, ще ме кара ли да се чувствам невероятна, специална и красива?
Татко можеше, дано успее и той.
Желая му успех! Защото, ако се провали, значи не е достоен да стане татко на моите деца. Аз искам те да се чувстват, както аз, когато бях малка.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 1 | 0 |
