Професионалното ни развитие започва още от училище. Има-няма 12 години учим, за да влезем след това в университет, а той, от своя страна, е "вход" към бъдеща хубава работа. Под "хубава" в България се разбира най-вече добре платена. Осъществим ли всичко това, значи сме достигнали кариерния връх в личния си живот.
Да, ама не! "Кариера" е относително понятие, което се гради цял живот. Или поне през голяма част от него. По-голямата. Учим непрестанно, самоусъвършенстваме се, а най-вече: водим непрестанна борба с конкуренцията. Дотук добре, обаче какво следва, ако сме жени (каквито, очевидно, сме)? Как се съчетават амбициите на работното място със сложната институция, наречена семейство?
"Трудно", дори "невъзможно", са най-подходящите отговори. За колкото и сложни създания да се имаме, все пак сме, преди всичко, хора. И то такива, които се изморяват, изнервят, ядосват - кълба от чувства и емоции.
Жените отделят по 4 часа и 27 минути дневно за домакинска работа и още 1 час и 36 минути посвещават на грижи за децата*. Т.е. към традиционния, да приемем, 8-часов работен ден, добавяме нерегламентиран труд, възлизащ на 6 часа и 3 минути. Да, прекалявам с математиката, но статистиката е важна - излиза, че дамите работят дневно по цели 14 часа... и 3 минути. Средно. Физически е невъзможно нормален човек да запази активността и трезвото си мислене толкова дълго време.
И все пак това се случва. Повечето жени в България ходят на работа, гледат си семействата, намират време дори и за нещо странично. Тук, обаче, идва уловката: не бива да се бърка "работа" с "кариера". Едно е да следваш установени норми, съвършено различно - да ги измисляш.
Затова т.нар. кариеристки са изправени пред сложен избор: да създадат семейство, на което да се посветят изцяло или да се отдадат на професионалните постижения. Защото, за жалост, едното не върви ръка за ръка с другото. По отделно трябва да развиваме всяко начинание, което искаме да завършим успешно. Все пак "две дини под една мишница не се носят", нали?
Жените в България се опитват да бъдат мултифункционални, така са възпитани, това сякаш се приема за нормално. Все още са живи разбиранията, според които представителките на нежния пол трябва да работят, да се грижат за семействата си, по възможност да помагат и на родители, свекърви и прочие. Ако някоя дама се оплаче или пък реши да си наеме бавачка, мнозина възрастни се възмущават и изтъкват абсурдни факти за собствените си майки, които сами са си гледали децата и са имали време да работят на нивата... например.
Излишно е да подчертаваме, че времената днес са други. Работата и кариерата стоят на много по-високо равнище, изискват повече време и усилия. А когато жена реши да се доказва в областта си, същите тези усилия са двойни. Затова най-мъдро би било решението амбициите да се осъществяват една по една. Образование, хубава работа и финансова стабилност са предпоставките за създаване на семейство. Оттам нататък следва Survivor** на местна почва.
Невъзможно е да градите професионални успехи, прекарвайки време вкъщи, играейки с децата и готвейки на любимия. Колкото и тривиално да звучи, трябва да търсите златната среда - съвременните дами се възползват от услугите на домашни помощници, бавачки, които са специализирани да изпълняват функциите на липсващата в дома мама. Имате ли тези жени до вас - отделяйте всеки възможен свободен миг на близките си. При положение, че някой друг върши домашните ви задължения, можете да подарите "безработното" си време на хората, които обичате.
Не забравяйте, че колкото и да ви привлича всяка една от двете т.нар. противоположности, не бива да правите избор. Балансирайте, защото такъв е животът - и работата, и семейството са част от него. Неразделна и задължителна. Постигнете ли уравновесение, значи сте постигнали всичко.
*Изследване на НСИ, част от програмата за Преброяване на населението и жилищния фонд в България през 2011 година
**Survivor - риалити шоу, в което главна цел е оцеляване в дивата природа
| 10 | 0 |
