Ако поне веднъж сте разглеждали родно списание, сте виждали снимки, правени от Петър Тодорински. Един от най-популярните комерсиални и модни фотографи в България е правил фотосесии и на много от известните на деня.
За да си почине от снимките за корици и реклами, Петър решава да стартира некомерсиалния проект "Girls at home”. Той има за цел да разкрие естествената красота на жената, обградена от уюта на собствения й дом. Без грим, без фотошоп, без цветове. Защото женствеността се притежава, а не се постига насила.
Какъв тип жени търсиш? Колко от тях са професионални модели?
Като цяло гледам да не са "кифли”. Не отричам, че една част от сниманите са модели с опит пред обектива. Но не са ли и те съвсем обикновени естествени дами?
Единствената разлика е, че познават тялото си и естествените пози седят наистина естествено. Докато при дамите, които нямат никакъв опит, е доста по-трудно да се получи това естествено състояние. Пада доста голяма борба докато се отучим от джуките и чупките като за фейсбук.
Доколко поставяш някакви условия, свързани с грим, прическа, облекло?
Ами условията са доста прости: ако толкова държат на грим, максимум спирала и евентуално гланц за устни, като това е по-скоро психическо успокоение за самите тях.
Облеклото е предимно домашно, лежерно, изчистено, защото главният герой са те, а не стилът, който се опитват да представят чрез дрехи. Оттам нататък какво, как и колко ще покажат, си зависи от тях. Разбира се, давам насоки, ако нещо не ми допада или насърчавам дадено поведение, ако се получават нещата.
Много от сниманите имат някакви твърдо изградени представи за себе си и е по-трудно да ги покажеш тях самите, а не образа, с който са свикнали да се представят. Точно затова обичам преди снимки да седнем да изпием по едно кафе и да си поговорим. Така хващам дадени състояния, виждам как реагират на определени въпроси и теми и съответно използвам наблюденията си по време на снимките, за да побутна леко настроението в определена посока.
Колко дами си снимал досега?
До момента са около 30 дами, но имам уговорки с поне още 10, като бройката ще продължава да расте. Крайната цел беше изложба, след като снимам 15 дами. Дори беше подготвена за представяне, но изникнаха проблеми с помещението, където щеше да се състои, и тъй като страшно много ми допада как се получават нещата, реших да го превърна в нещо постоянно.
Изложба ще има, разбира се, и дори се надявам да не е само една, а по една годишно или като се събере достатъчно материал за излагане, защото интензитета на снимките варира.
Esquire имат подобен проект. Не се ли притесняваше, че в България няма да намериш достатъчно модели?
В Esquire всичко е под шапката на едиториал фотографията и има прекалено ограничаващи фактори. Следва се определен, наложен от списанието стил, което е и напълно нормално. При мен такива не съществуват.
България е страната на "Златките” и "Кифлите”, проблемът не е в намирането на достатъчно желаещи, защото всяка втора е готова да се снима, а всяка трета да се съблече за 15 минути внимание. Особено ако вече човек има изградено някакво име в областта. Важното е да се отсеят подходящите за този проект дами, но за щастие такива има достатъчно.
Всяка жена ли може да излезе добре на снимка? Съществува ли понятието "фотогеничност"?
Всяка жена може да излезе добре, НО това трябва да е правилният стил фотография, съобразен с дадената жена. С колеги се шегуваме: Няма зле изглеждащи жени. Има неправилно снимани жени от некадърни фотографи. С ПОДХОДЯЩИТЕ осветление, поза, ракурс, гардероб и грим всеки може да изглежда много добре на снимка. И то още преди да са се намесили програмите за "разкрасяване”.
Понятие като фотогеничност не съществува - просто има хора, на които им идва отвътре или са придобили умението да знаят как да се държат пред обектива. Тези хора са различни спрямо себе си и тялото си и знаят как да подчертаят предимствата си и да прикрият недостатъците си.
Как една жена, която не се е снимала преди, се съгласява да се съблече пред обектива?
Въпрос на доверие към снимащия. Ако излъчвате увереност в това, което правите и задължително сте честен и открит в намеренията си, темата за голотата не е никакъв проблем. Завоалираните намеквания и търсенето на заобиколни начини уж случайно да накараме човека пред обектива да се съблече, по-скоро отблъскват и дават негативен резултат.
Във фотографията и особено при снимането на хора има огромна доза психология, но за съжаление малко хора осъзнават това. Разголването на тялото е лесно, въпросът е да разголим душата си пред обектива. Доста често са ми казвали, че не са имали намерение да се събличат, но им се е сторило подходящо за случая. Сигурен съм, че и факта, че снимките са в собствения дом на снимания, в зоната му на комфорт, улесняват значително нещата.
Смяташ ли, че някой нарочно докладва снимките ти във фейсбук, за да имаш проблеми?
Знам точно кои хора ми докладват снимките. И това се прави съвсем целенасочено не само срещу мен, а и срещу много мои колеги. Комплексарщината в родината ни е може би по голяма и от всеобщото мрънкане и националния ни спорт - омразата към всичко и всеки, поставил си някакви цели и работещ за осъществяването им.
Къде е границата между еротиката и пошлостта?
Границата е в разбиранията както на създаващите снимките, така и в гледащите ги. Въпросът е дали и двете страни имат достатъчно издадена естетическа и визуална култура, за да направят разликата.
Границата зависи и от културно-естетическите възприятия и норми в дадено общество. Неща, смятани за прекалено консервативни тук, биват дамгосани като порнография в по-консервативно настроени общества.
Проблемът е, че думата еротика се чалгализира прекалено много последните години и придоби едно такова евтино и негативно звучене. Мога да назова и конкретни имена допринесли активно за това, но не мисля, че е нужно да се създава излишно напрежение и скандали.
Защо снимките от проекта са черно-бели?
Защото обожавам черно бялата фотография. Самата естетика е различна. Сами по себе си цветовете носят прекалено много излишна информация, правят снимката "по-бъбрива”, отвличат вниманието от същността и главния герой.
Манипулирайки цветовете в по-топла или по-студена, гама можем да създадем предварителна нагласа у зрителя и да го тласнем в определена посока, отвличаща вниманието от важните неща. Докато при черно-бялата фотография се концентираме върху важните неща като субект, светлина, форма.
Всички кадри ли са снимани със смартфон и обработени с негово приложение?
Кадрите със смартфон са по скоро изключение. Снимани са за веселбата паралелно покрай снимките с фотоапарата. Просто аз съм голям почитател на снимането с телефон. А за обработката, ако не е в телефона, се губи целия смисъл. Снимките със смартфон за мен са нещо като така популярните в миналото полароидни снимки.
Твърдиш, че "снимките са съвсем обикновени, реални, в ежедневни ситуации, без излишното позьорство и фалш”. Някои от героините в проекта обаче изглеждат твърде разкрепостени, прелъстяващи съвсем нарочно и по всякакви начини. Търсен ефект ли е това, или просто дамите се отпускат пред обектива ти?
С доста от сниманите се познавам от доста време и съответно в такива случаи можем да си позволим волности, които няма как да се случат с някой, с който съм се видял в деня на снимките. Разбира се, има и случаи, в които възниква химия и нещата се получават от само себе си.
Голотата и разкрепостеността не са задължителни компоненти, нито целенасочено се работи в тази посока. Някои просто решават, че така или иначе са си вкъщи и дават повече от себе си, отколкото ако например сме в студиото с още 5 човека екип.
Случвало ли се е след снимки моделът да се откаже и те да не видят бял свят?
Не, защото годините работа са ме научили да разпознавам такъв тип "модели”. Снимките по този проект се градят на взаимно доверие и уважение.
Може да видите всички снимки от проекта "Girls at home" тук. Официалният сайт на Петър Тодорински пък ще ви омае съвсем! Не забравяйте и фейсбук страницата на Jenite.bg - само така може да сте сигурни, че ще се срещате с още талантливи българи, било то и виртуално.
| 121 | 13 |
