Утре, 26 юни, е Международният ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици. Поинтересувахме се какви инициативи ще бъдат проведени във връзка с тази изключително сериозна кауза и научихме за събитие, за което смятаме, че си заслужава да ви уведомим.
Терапевтична общност "Феникс” обявява 26 юни за Ден на отворените врати. Абсолютно всеки, който има желание да се докосне до атмосферата на едно такова място, може да направи това утре. Така със собствените си сетива ще се увери, че не става въпрос за нещо страшно, потискащо или безсмислено. Терапевтичната общност е красива и спокойна среда, в която зависимият човек може да намери себе си и да започне живота си "на чисто”.
"Феникс” се намира недалеч от София. Необходимите координати, за да стигнете дотам, ще откриете в страницата на общността тук. Ще прочетете още, че става въпрос за първата професионална дългосрочна рехабилитационна програма за зависимости у нас. Съществува вече 12 години. И не просто съществува - тя наистина помага на присъединилите се да постигнат цялостно излекуване!
В желанието си и ние да подпомогнем жизненоважната кауза на подобни програми, се срещнахме с Кристина Цветанова, психолог в терапевтична общност "Феникс”. Тя бе изключително отзивчива и ни помогна да вникнем по-пълноценно отвсякога в проблема за наркотичните зависимости и реалните му измерения.
Още преди време екипът на Jenite.bg, воден от майчинската си загриженост за подрастващото поколение, проведе собствено проучване по темата за отношението на децата и тийнейджърите към наркотиците. Резултатите бяха тъжни. Днес Кристина ни показа и официалната статистика, извадена от Националната стратегия за борба с наркотиците за периода 2009-2013 година. За съжаление, прочетеното потвърди вече създадените у нас тревожни впечатления.
Можете да видите статистическите данни в края на настоящия материал. Но преди това, бихме искали да споделим с всички родители и загрижени членове на обществото съществената информация за зависимостите, която получихме от разговора си с психолога, който наистина се е сблъсквал и продължава ежедневно да се сблъсква с тези проблеми. Кристина ни разкри, че някои широко разпространени "митове” в обществото са до голяма степен погрешни и смятаме, че е важно възможно най-много хора да научат това.
Преди да продължим с поетапното изясняване на истината за наркотиците, нека подчертаем най-важното. Родителите не трябва да превръщат дрогата в "забранения плод”, нито в "тайнствения плод” за детето си. Най-здравословно би било то да гледа на забранените от закона субстанции просто като на "нежелания плод". Най-добрият начин за превенция е комуникацията по тези въпроси в семейството да бъде открита. Младият човек да се чувства защитен от обвинения, да не му се внушава страх. Трябва да знае, че ако се нуждае от подкрепа, ще я получи. Останалите, от своя страна, трябва да бъдат наясно, че ако проблем се появи, той не се намира единствено у зависимия. Необходимо е предприемането на бързи и сериозни стъпки за оздравяване на отношенията в цялото семейство. Необходима е взаимна и безпрекословна подкрепа.
Мит №1: Ако се реши проблемът с трафика на наркотици, ще се реши и проблемът с тяхната употреба
Разбира се, че борбата срещу нелегалния трафик на наркотици е изключително важна. Но не е реалистично да смятаме, че всичко ще се оправи с изчезването на веществата. За съжаление, такива винаги ще има под една или друга форма. Затова същинската цел по отношение на превенцията е да се изграждат личности, които се чувстват достатъчно защитени и нямат нужда да посягат към съществуващите в околния свят наркотици.
Мит №2: Определени социални прослойки са много по-склонни към употреба на наркотици
Няма семейство, което да е застраховано, че никой от неговите членове няма да стане зависим - независимо дали говорим за наркотична или алкохолна зависимост. В определена възраст почти 90% от подрастващите експериментират с определени вещества.
Мит №3: Марихуаната и алкохолът не създават зависимост
Заедно с цигарите, те са най-подценявани - както от младежите, така и от родителите. А рискът употребата им да се задълбочи е непренебрежимо сериозен. Също както и другите наркотични вещества, марихуаната активизира определени зони в мозъка, което при продължителна употреба може да доведе до нуждата от все по-големи дози и зависимост.
Мит №4: "От марихуаната се започва!”
Това, за съжаление, не може да се нарече мит. Няма кръстосана зависимост между марихуаната и другите видове наркотици. Но чрез нейната употреба се изгражда нагласа към употребата и на други вещества, към стремежа за набавяне на бързо удоволствие, улеснена по изкуствен път комуникация. В крайна сметка, именно изпадането в такива състояния привлича младежите към дрогата.
Мит №5: Съществуват "по-леки” и "по-тежки” наркотици
Такава категоризация не може да има, тъй като последиците от употребата на каквито и да било вещества могат да бъдат достатъчно тежки, сложни, трудни за разрешаване. Долната възрастова граница на употреба пада в световен мащаб (12-13 години), като обикновено първите опити са свързани именно с онези наркотици, които се смятат от децата за "леки”: освен алкохола и марихуаната, масово подценявани са т.нар. "диско дроги” като екстази, амфетамини, метамфетамини, както и "дизайнерските дроги”. Те са наркотици с променена молекулярна структура, с цел да бъдат заобиколени законовите норми. Всички споменати вещества повишават продуктивността в краткотраен срок, но дългосрочните последици върху организма винаги са сериозни.
Мит №6: Детето трябва да се държи под строг контрол, за да не "залитне” по наркотиците
Да, родителският контрол изцяло влияе, но ползотворният такъв всъщност представлява договореност. Подрастващият не трябва да се потиска, вместо това е добре да му се даде възможността да носи достатъчно отговорност - за себе си, за финансите си, за задълженията и образованието си.
Мит №7: "Това не може да се случи на моето дете!”
Може би най-опасният модел на мислене, свързан с наркотичните зависимости. Породен е от стигмата в обществото, страха, който се изпитва по темата. В резултат родителите могат да отричат възможността детето им да е тръгнало по този път твърде дълго, дори и да има явни индикации за зависимост.
Ето и някои от категоричните признаци, по които един родител може да познае, че детето му има проблем с наркотиците:
- Признаци на емоционално ниво винаги има, поведението се променя коренно. Детето става по-раздразнително, има периоди на оттегляне, депресивност, желанието за комуникация намалява.
- Отсъствия от училище и от дома, без да се дават конкретни причини.
- Обаждания от хора, за които родителите не са чували нищо.
- Кръгът от хора, с които детето комуникира, става много малък. Обикновено е свързан с набавянето на веществата и с други употребяващи.
- Ако зависимостта се задълбочи, може да се стигне и до криминални прояви, най-често кражби.
Физически признаци, съпътстващи емоционалните:
- Отпадналост (при употреба на депресанти) и неестествена еуфория (при употреба на стимуланти).
- Независимо от кой спектър са употребяваните наркотици, те създават абстинентни състояния, в които се наблюдават отпадналост, раздразнение, изпотяване.
- Детето отслабва много бързо.
- Зениците са прекалено свити (при депресанти) или разширени (при стимуланти).
Ако комбинацията от емоционални и физически признаци е налице? Какво трябва да се направи? За да отговорим на тези тежки въпроси, ще продължим с опровергаването на още няколко от разпространените в обществото погрешни представи.
Мит №8: Търсенето на професионална медицинска помощ е крайната мярка
Добре е човек да тръгне по пътя на промяната във възможно най-ранен стадий на злоупотребата с наркотици. Ако е възможно, да се предотврати развитието на зависимост. Тя не е каприз, нито е временно хоби, което ще изчезне просто така с излизането от "трудната тийнейджърска възраст”. Затова не трябва да има период на отричане от страна на родителя, не трябва да се изчаква. Когато усетим, че имаме проблем със сърцето, не си поставяме сами диагнози, нали? Не се опитваме да се самолекуваме, а търсим помощ от специалист. Наркотичната зависимост е болест и изисква същите мерки.
В мига, в който се забележи, че подрастващият употребява вещества, с него трябва да бъде проведен сериозен и откровен разговор. Без да се пресилва ситуацията (важно е, доколкото е възможно, да се запази спокойствие!), без да бъде обвиняван, без да му се забранява. Той трябва да разбере, че има подкрепа. На първо време, да се съгласи да направи поне една консултация със специалист, да види как ще му се отрази това.
Първото място, към което трябва да се обърнете, за да получите наистина адекватна помощ в България, е Националният център за наркомании. Ако детето ви отрича и се стигне дотам, че трябва нагледно да проверите какво е състоянието му, във всяка аптека могат да се намерят тестове за всички възможни наркотици.
Мит №9: Най-важно е да се преодолее физическата зависимост
Тя не бива да се подценява, но в действителност съвсем не е най-големият проблем. Чисто технологично, на организма не му отнема чак толкова много време да спре да иска субстанцията. Много по-съществена е нуждата да се промени самата нагласа на личността - целият ѝ комплекс от ценности, мотивацията ѝ в различните аспекти от живота.
Пътят е дълъг и отнема време. Именно затова, за да бъде лечението истински ефективно, съществуват институции като терапевтична общност "Феникс”. Там духът на зависимия човек, досущ като легендарната възраждаща се от пепелта птица, има възможност да премине през всички фази на окончателното оздравяване: адаптацията към програмата и процеса; опознаването на себе си, на собствените лимити и дефицити; намиране на потенциалите си и тяхното тестване, първо в защитената среда на общността, а след това и в реалния свят извън нея.
Мит №10: "Бивш наркоман няма!”
Тази негативна нагласа трябва да се изкорени завинаги. Резултатите конкретно от дейността на терапевтична общност "Феникс” показват, че 67% от онези, които са завършили цялостния терапевтичен процес, успяват да изградят напълно нов начин на съществуване. Не просто да живеят без веществата, а да живеят пълноценно. Трайно да повишат качеството си на живот. А дори в даден момент да почувстват отново съмнения, винаги могат да се обърнат навреме към специалистите в общността. Те са готови да окажат подкрепа във всеки един момент.
От сърце се надяваме, че броят на зависимите ще намалее чрез увеличаването на желанието за информация и реалното получаване на пълноценна такава по въпросите за превенцията и борбата с употребата на наркотици!
Ето и извадката от Националната стратегия за борба с наркотиците, за която ви споменахме в началото на статията:
"Тенденции в употребата на наркотични вещества
1. Нарастване употребата на наркотични вещества сред младите хора и най-вече сред учениците:Младите хора на възраст между 15 и 34 години представляват около 88-90% от всички лица във възрастовия диапазон 15-60 години, които поне веднъж в живота си са употребили някакъв наркотик. 35,2% от студентите и всеки трети български ученик от 9-ти до 12-ти клас поне веднъж в живота си е пробвал наркотични вещества.
2. Снижаване възрастта на първа употреба
По данни за преминали през детските педагогически стаи, за разпространение и употреба на наркотици, приблизително 10% са на възраст от 8-14 години.
Наблюдава се тенденция на нарастване броя на смъртните случаи, свързани с употреба на наркотици."
Ако имате желание да четете още задълбочени материали по болните теми в обществото, можете да се присъедините към страницата на Jenite.bg във фейсбук!
| 24 | 0 |
