Първо, написах "Илюстраторът” с главна буква, защото талант като Петър Станимиров не би могъл да се опише просто като обикновен илюстратор, художник и творец. С творбите му е израснало не едно поколение, а съдейки по активността във фен-страницата му, не едно поколение продължава да го обича от все сърце.
Името му се вплита в много теми. Някои го познават като илюстратора на обичаните от всички деца навремето списания "Дъга” и "Чуден Свят”. Други го свързват най-вече с култовата през 90-те (а и днес) книжна поредица на великия Стивън Кинг на ИК "Плеяда”. Трети пък го свързват с емблематичните книги-игри, по които младежта се запали горе-долу по същото време.
Най-младите му фенове пък го олицетворяват като създателя на не една и две любими компютърни игри. Всъщност, Петър Станимиров е всичко това и най-вече един адски добър художник. Срещнах се с него с надеждата да ми открехне вратата, която води към чудния му свят. Ето какво успях да видя там....
С какво точно се занимавате в момента?
След единадесет години неистов труд, влизане от проект в проект без почивка и десет реализирани заглавия на компютърни игри, сега си почивам и рисувам само илюстрации. Работя върху себе си, преоткривам удоволствието да рисувам върху хартия с молив, туш и акварел. Правя изложби, готвя се за нови.
Общо взето, след толкова дълго време напрегната и отговорна работа в компютърните среди, се мъча да стана отново нормален художник, да подновя старите си приятелства и най-вече да си доставям удоволствие с рисуване, защото по едно време то се преобрази в рутина - нещо пагубно за всеки художник.
Разкажете накратко какъв е процесът по създаване на една илюстрация за книга.
Прочел съм всички книги, за които съм правил илюстрации и много повече, за които не съм. Непременно прочитам текста, който ще илюстрирам и още докато го чета, си представям героите и ситуациите, които са атрактивни, интересни за илюстриране и характерни за разказа или книгата. След това избирам графичната техника, сядам и ...готово.
А на един комикс?
Комиксът също е илюстрация, но с продължение. Там задължително трябва да има предварителен текст – сценарий. Този текст художникът разпределя в отделните панели, като след това рисува и оформя сраниците
Как стои въпросът с компютърните игри?
При компютърните игри е различно. Там художникът създава виртуално съществуващ свят, в който е отговорен освен за героите и персонажите, и за всяка тревичка, камъче и прашинка.
Трябва да създадеш такъв свят, че на човека, който си е купил твоята игра, да му хареса. Създават се различните типажи, околната среда, обектите в екстериора и интериора, и то от един или няколко художника. Тези концептуални скици и рисунки се моделират триизмерно и се анимират. Всичко това се извършва от екип художници, а готовите неща отиват при софтуерния екип. Там светът, който създавате, започва да се пълни и оживява. Създаването на компютърна игра е сложна и екипна работа, която трае доста дълго време и не всеки художник би се съгласил години наред да остане анонимен. Нали знаете - егото си иска своето.
Какъв точно е Вашият стил на рисуване?
Никога не съм се ограничавал с маниер или техника, обикновено темата сама ми е подсказвала избора на "стила”. Не съм само художник на комикси, защото обичам да рисувам илюстрации и за деца, и за възрастни. Не съм само илюстратор, защото рисувам и плакати. Не съм плакатист, защото обичам да рисувам и живопис. Най-доброто, което мога, прилагам във всяко едно от тези ми занимания. Важното е накрая винаги да съм си аз и да не ме е срам да се подпиша върху работата си.
Коя Ви е любимата илюстрация? А най-трудната за реализиране?
Всяка книга, която започвам да илюстрирам, ме затруднява изключително много в началото, защото освен да я прочета, трябва да отсея най-добрите моменти за илюстриране, да направя съответните проучвания за автора, за епохата, в която се развива действието, костюми, архитектура, да определя маниера на рисуване, който да пасне най-добре със самото издание като полиграфия и възможности на издателя. Всичко това губи много време и нерви, лашкане напред-назад, докато си изградиш собствена концепция и в съзнанието си видиш книгата завършена.
Някои от колегите Ви се ориентираха към анимационния бизнес - Румен Петков например рисува филмчета за Cartoon Network в САЩ. Вие получавали ли сте подобни предложения?
Може би, ако не се бях захванал с компютърните игри, щях да се занимавам с анимация. Късмет. В момента анимационните филми и компютърните игри се доближават технически и като изразни средства, така че един анимационен филм не би бил кой знае какво предизвикателство за мен. След толкова години екипна работа не съм сигурен, че бих се ангажирал с проект, който да ми отнеме година-две, освен ако не е неустоимо предложение.
Преди три месеца в София бе открита изложбата "Вдъхновен от Стивън Кинг”. Тя се превърна в истински хит. Радва ли Ви това?
Естествено, че ме радва. Но най-голяма радост ми достави прекрасният албум, който издадохме заедно с издателство "Изток – Запад”. Супер луксозно, колекционерско издание, с лимитиран тираж от 500 броя. Изложбата мина и замина, а албумът съществува и все още е чудесен.
Разкажете накратко как дойде идеята за осъществяването ѝ и какъв беше отзвукът?
Тази изложба беше провокирана от феновете на Стивън Кинг в България, които, въпреки че не съм правил корици на негови книги повече от 15 години, продължаваха да ми пишат и да се интересуват от мен. Струваше ми се странно и сантиментално, но през 2009 американското издателство "Sentipede Press” ме покани да участвам в суперизданието "Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King”, което за мен беше изненада и голямо признание.
Тогава осъзнах, че без да искам, по някакъв начин съм провокирал и впечатлил стотици хора и трябва да възнаградя търпението им. За тях от 2009 до 2011 година преработих всички мои корици във вид на плакати, добавих и доста нови заглавия и изложбата стана факт.
Много е полезно да работиш за феновете, защото това те държи нащрек. Те или те харесват, или не. А целта на всеки артист е да има публика.
Какво следва сега?
Звучи странно по време на криза, но аз лично усещам някакъв подем в българската култура, хората се умориха от вносните боклуци и лека-полека започват да се ориентират към българското.
Е, все още подражаваме и не всичко е качествено, но съм сигурен, че скоро ще се появят и истинските художници, писатели, композитори, режисьори и артисти. Ние тях си ги имаме, просто никой до сега не им е давал зелена светлина. Така че според мен е време за българска култура.
Има ли цитат от книга, който Ви описва най-добре?
Определено съм затруднен да отговоря. Това, че чета много, не означава, че помня много, но девизът, който бих си избрал, е: "Търси и създавай”.
Всъщност се сещам и за едно стихотворение на Сотир Гелев "Замък”, което сякаш е написано за мен, но е доста дълго и ще оставя всеки да се запознае с него сам.
Разгледайте част от красивите илюстрации на Петър Станимиров в галерията. Може да прочетете и какво сподели той за книжния пазар у нас в интервюто му за iNews.bg
| 19 | 0 |
