Ина анимира

Тя притежава буден мозък, опериран от предразсъдъци

Ина анимира

Анимацията е изкуство не само за деца. Всички имаме свои любими анимационни филми и откриваме коренно различен смисъл в тях от малчуганите. Като че ли тази ниша в киното тенденциозно не се развива у нас, въпреки навършването на 119 години от създаването на първата анимирана прожекция в света. Като всяко правило, и това си има изключение. На Световния ден на анимацията се срещнахме с Ина Николова - млада и талантлива дама, която обича да съживява рисувани образи. Тази пролет тя спечели първа награда за анимационно кино в конкурса Sofia Short Challenge 3 с филма "Хромони". Ще я видите в новата кинолента "Кецове", чиято премиера е именно днес. А благодарение на sever.bg разбрахме мнението на Ина относно предизвикателствата пред всеки творец и перспективите пред младите аниматори в България. 

Какво е твоето определение за анимация?

Казват, че анимацията е 8-мото изкуство. Не си представям да има по-красив начин за предаване на чувство чрез метафора, метаморфоза и типаж. Това, че анимацията съчетава движението и рисунката, я прави начин на живот.

Анимацията е трудно дело, но като аниматор мога да споделя, че за мен малко неща на света могат да донесат подобно удовлетворение. Трудът, който хвърляш, е голям, но насладата след това - хиляди пъти по-огромна.

Защо един художник би заменил платното с 2D графики?

Художникът подбира техниката, която най-много му допада. Платното не може да бъде заменено от 2D графика, нито обратното. Това е като да замениш планината за море. Предизвикателството е в това да вдъхнеш душа на най-лесната рисунка. Да успееш да накараш нещо не просто да се движи на екрана, а да грабне зрителите. Да те накара да го последват в неговия свят. За разлика от игралното кино, анимационното няма нужда да се съобразява с ограниченията на реалния свят. И там започва интересното.

Анимация за деца или за възрастни - кое е по-сложно?

Ако става дума за техническата част - нито едното, нито другото е лесно. Ако говорим за драматургия, по принцип нещата, които се правят за деца, имат определени рамки или структура. Тя е нужна, защото както книжките, така и филмите са част от процеса на възпитаване на всяко дете. Когато правиш анимация за възрастни обаче, нещата стоят по-различно. Все пак за мен върховно постижение е да съумееш да направиш филм, който е достатъчно прост, за да се разбере от деца, но с дълбочина, значение и идея, които успяват да замислят възрастен. А най-сложно да правиш филм, който не ти се прави.

Какво е нивото на българската анимация в момента?

Нивото на анимацията в България винаги е било високо, за жалост най-талантливите хора изкарват хляба си далеч от родината по обясними причини. И все пак - мисля, че България е малка, но много значима страна за развитието на световната анимация. Ето например аниматора Теодор Ушев, който от години твори жестоки филми в Канада е пример за това, как фактът, че сме от малка държава в Източна Европа, не е никакво оправдание да не развиеш таланта си. Филмите му са брилянтни и необикновени, създадени от ръцете на страхотно земен човек, който не е забравил езика си и къде е най-вкусна бирата.

Има ли възможности за изява у нас?

В действителност по света оценяването на българския талант е доста по-развито. Тук нямаме рефлекса да се гордеем с проявата на културните си постижения. Интересът на нацията към собствената ѝ култура не е много голям. Киносалоните и най-гледаните филми в тях са доказателство за това.

Жалко е, тъй като съществуват фантастични таланти и изумителни личности, които посвещават живота си на киното и в частност на анимацията. Такъв човек е Анри Кулев, който освен магнетичен професор направи така, че да се възроди Световният фестивал на анимационния филм във Варна това лято и то след 22 години пауза. "Златен кукер" и "Рано пиле" също са български анимационни фестивали, които дават възможност и мотивация на много млади хора да покажат какво могат и да гледат най-доброто от световната анимация.

Защо не се излъчва българска анимация по телевизията?

Липсва държавна политика за анимацията. Повечето български анимационни филми са студентски. Те не са по-лоши или глупави, но след завършване, всеки би искал да продължи да се развива и да надгражда наученото. Реалността обаче се изчерпва с опити за свързване на двата края, което в комбинация с липсата на достатъчно средства за култура, поставя творческия процес в доста деликатна ситуация. Ако мога да се изразя анимационно - в тъмна заключена стая. Но да не забравяме, че анимацията не е само филми и всяка частна медия притежава шапки на предавания и други елементи от програмата именно благодарение на аниматорите.

Какви качества притежава добрият аниматор?

Най-вече буден мозък. Той трябва да е опериран от предразсъдъци и да има чувство и визия за крайния резултат. Или поне представа какво точно иска. Хубаво е аниматорът да е търпелив и да не е много избухлив, когато нещо се обърка, защото в анимацията грешките винаги се заплащат с цената на много труд и нерви. Специфичното възприемане на света прави понякога и не много добрия художник разкошен аниматор.

 

12 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
Не е посочен 28.10.2011|15:00
Много ме радват такива свежи млади лица при това с разностранни дарби и интереси! Неслучайно Джералдин Чаплин е „влюбена“ в Ина, защото е адски талантлива и има невероятно излъчване! Поздравления и за киното, и за анимацията и за страхотната статия!
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay