Датата е 11.11.2011 г. Иван и Мария са сред малцината щастливци, които са успели да се вредят точно в този ден за подпис в Гражданското. Струпването на толкова единици на едно място, казват астролозите, ще донесе на младата двойка безкрайно щастие. И заживели дълго и щастливо. Следващите пет години.
Появили се обаче проблемите от финансово естество, двамата се отчуждили, не споделяли, както преди. Старите се бъркали в работата на младите. Появата на детето подобрило обстановката. Но никое мъниче не е в състояние да оправи отношенията между двама души. От плод на любовта детето се превръща в нейна жертва, макар и невинна.
Всеки брак започва с обещания за вечна любов и разбирателство - в радост и тъга, в болка и здраве. По последните статистики обаче всеки втори завършва с развод. След него остават болка, мъка, тъга. Понякога облекчение. И често един или повече наследника.
При развода няма печеливша страна, независимо от изхода на делото. Има наранени. Но най-много страдат децата. На 5, на 10 или на 17 - техните родители винаги ще бъдат техни родители. И независимо от логичните и обосновани аргументи на възрастните, децата никога не искат мама и тате да не живеят под един покрив. Едно чисто егоистично чувство на собственост и притежание. Просто така сме устроени. Всички.
В никакъв случай за тях не е по-добре родителите им да останат заедно в един нещастен брак. Подрастващите страдат повече в лишения от разбирателство дом, категорични са психолозите.
При семействата, разпаднали се без явен конфликт и скандали, разводът не предизвиква толкова силен отзвук, колкото ако отношенията в семейството са били нездрави. Децата продължават с дневните си занимания, сякаш нищо не се е случило, но при всяко положение потискат силни емоции.
За малчуганите, станали свидетели на скандалите между мама и тате, често придружени от физически посегателства, разводът може да има различни отражения. Едни приемат изключително тежко раздялата и започват да обвиняват себе си за случващото се, при други съжителството само с единия родител може да е спасение от стреса и напрежението, когато всички са делили един покрив. Реакциите, които следват, са толкова специфични, колкото уникално и различно е всяко едно дете.
Депресията и апатията са чести гостенки на децата на разделени родители. Както и агресивните прояви, проблемите в социалните отношения.
Лишени от важен за тях човек, беззащитните същества могат да изпаднат в състояние на "регрес", характеризиращо се с опити да привлекат внимание, компенсиращо загубата от страна на тръгналия си родител. Прекалено предпазващите родители и тези, които изпитват чувство на вина, лесно могат да стимулират подобно поведение и да превърнат детето в глезено, максимално възползващо се от слабостите и неразбирателствата между възрастните.
Едно обаче е сигурно - емоционалните дупки не се запълват с материални придобивки. Всяко дете се нуждае от семейство, за да расте пълноценно и здраво, но семейната среда не е гаранция за нормално и щастливо развитие. Понякога най-добрият избор е раздялата в името на любовта. Към детето.
| 65 | 1 |
