С гордост мога да кажа, че за да изпратя прекрасното лято, което имах, реших да посетя чудното местенце, носещо наименованието Резерват Беглика. Поводът беше Беглика Фрий Фест – сборище на млади и освободени духом хора. Личности, които обичат храстчетата и тревичките на България и за народната природа определено ги е грижа.
Фестивалът се провежда цели три дни и предлага на нас, посетителите, точно това, от което имаме нужда. Свеж въздух, за да подредим разпилените мисли в главата си, уникална и дълго помнеща се музика, изпълнена от талантливи български underground изпълнители и за още по-емоционално наситени моменти – поглед назад към милото ни детство.
За пръв път в живота си играх на "чилик", любима игра на нашите баби. Припомних си какво е да рисуваш с водни боички, докато слънцето огряваше зачервеното ми лице. Определено мога да кажа, че всеки там се забавляваше от сърце, всеки един беше изоставил проблемите в града, а аз бях заобиколена от искрени усмивки. Усетих промяната. Вътре в себе си – чувство, което изпитвам за пръв път в живота си. Нямаше ваканции, екскурзии или каквито и да било други събития, които да ми доставят това удоволствие.
Попадайки на този фестивал, осъзнах колко ценна е свободата, колко силна котва са ограниченията на психиката и чуждото мнение. Защото когато играеш на "Не се сърди човече" се замисляш дали наистина животът не е един голям кръговрат от яростни моменти, от буреносни облаци, примесени със слънчеви лъчи.
Казах си сама на себе си "Не се сърди човече!", бъди позитивна и благодарна личност.
Събуждайки се на следващия ден бях с усмивка на лице – все пак ставах на 19. И отново бях благодарна за избора си на място, където да отпразнувам своя празник. Защото този рожден ден беше най-емоционалният и може би най-поучителният от всички. Без грим, без токчета и шумна комерсиална музика! Единственото, което имах, бяха моите приятели. Защото това от което се нуждаят хората най-много са близки, хора, на които да даряваме любов, а те да ни отвръщат с голяма и зареждаща доза от тяхната.
Топлите прегръдки, искрените пожелания и истинските моменти бяха тези, които ме заредиха. Само споменът за това изживяване ме изпълва отново и отново. Всеки път.
Беглика, местността с дъх на смола, която променя живота. Каквото и да търсиш, със сигурност там ще го намериш.
| 10 | 0 |
