Събота сутрин, алармата звъни безмилостно, без капчица угризения прекъсва летния ми сън. Натискам някак заучено "пауза" и решавам, че има още малко време до стартиране на уикенд приключението ми. Да, ама не. Автобусът няма да ме чака, се досещам, изхвърчавайки от леглото по-бързо от дразнещия комар, който лети безцелно из стаята.
С чувство на нежелание и бавни движения започвам да избирам дрехи и принадлежности, които да напълнят сака и да ми бъдат от полза, когато стигнем до Перперикон. Красива природа и зеленина, легенди и исторически факти относно местността и галещият допир на приятните слънчеви лъчи - това ме очаква. Движенията ми набират скорост. Изведнъж осъзнавам - най-накрая ще избягам от града и ще се насладя на нещо различно. Зашеметена от това прозрение забравям да си взема мъчително приготвения сак, което ме превръща в още по-безгрижна и спокойна. Няма какво да ми тежи или да притеснява мислите ми. Имам малко пари, фотоапарат и гребен... какво повече му трябва на един турист?
И така, настанявам се в автобуса, заедно с група приятели и потегяме към легендарната местност. По път за там изпадам в един особен удовлетворяващ екстаз. Едно такова щастливо чувство, породено от факта, че страната ни е наистина много красива. Обещавам си да пътувам повече, иначе рискувам отново да забравя за красивата истина, а от там и за хубавите емоции, които поражда.
Когато пристигаме там, започва половинчасовото изкачване, за да стигнем до археологическия комплекс. С всяка една крачка се открива една магическа гледка, някак безкрайна, носеща много свобода, физическа и психическа. Необятната панорама е трудно описуема, а снимките дават минимална представа за реалния пейзаж. Въздухът там горе е друг. Щастието е някак по-близо.
В края на изкачването, изморени, но все още мотивирани, се оставяме на разказите на нашия екскурзовод. Перперикон е скален дворец, най-старата столица на траките, с едно хилядолетие по-древен от откритите селища в Долината на тракийските царе край Казанлък. Името му всъщност е свързано със златните монети Перпера /Златица/ в средновековна България. Смята се, че това е епископският град, в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука. Друго известно вярване за местността сочи, че мястото е прочутото светилище на Дионис на тракийското племе сатри. И макар да не съм изцяло запозната с историята, тези приказки ми се струват напълно верни и точни. Сякаш думите само затвърждават величествената атмосфера, която се усеща насред крепостта.
Времето прекарано там не ми стига. Копнея да постоя още, да се оставя на обладаващата гледка и да вдишвам чистите мисли, които създава природата. Фактът, че не съм сама обаче ме връща в действителността и напомня, че трябва да се съобразявам. Затова потегляме обратно по романтичните пътечки на Перперикон, аз - леко натъжена и размечтана, останалите - развеселени и безгрижни. Едно е сигурно, мястото променя... било то и моментно.
| 28 | 1 |
