Малък град в сърцето на Италия. Адски горещо лято. Университет за международни студенти и много, много джаз. Най-забавният, откачен, различен и общо взето сюрреалистичен месец от живота ми премина в Перуджа.
В първия момент всичко изглежда спокойно, дори скучно. Тесни романтични улички, паваж, красиви гледки, италиански кафенета, сладолед, катедрала и слънце. Много слънце. Улиците са по-скоро празни и по нищо не личи, че в този старинен град кипи живот. Всъщност през деня наистина нищо не се случва. Всички са на работа, а хилядите студенти, дошли от всички краища на света, за да научат езика, да се запознаят с културата или просто да се забавляват, са на лекции... или по-вероятно в прохладния басейн... или на разходка до близкото езеро. При всички положения не са по улиците на града. Дали това няма да е най-скучният месец?
Определено не. Настъпва привечер и започва леко раздвижване. А в 22:00 улиците вече са пълни с хора. Седят в баровете, на стълбите, пейките... И всички са млади, усмихнати и по всичко си личи че страшно много се забавляват. Всички пият мохито. Явно това е коктейла на деня или пък на месеца, а защо не и на сезона. Започва и джаз фестивала. От многобройните сцени, разпръснати из града, звучат прекрасни мелодии и няма как да не затанцуваме. Неусетно е 4:00 сутринта... Музиката затихва, но илиците са все още пълни и всички се отправят към клубовете наоколо. Малък град, а клубовете са много. По пътя няма как да не забележа – гледката през нощта е още по-красива. Дъхът ми спира.
Лягам си около 8:00 на другия ден. Явно тук това е нормално. Сега разбирам защо улиците са празни. Малко лекции, басейн, кратка следобедна дрямка под чадъра, пица и сладолед за вечеря и нощта започва. А тук всички за това живеят. Всички принадлежим на нощта. Сюрреалистично, нали? Просто трябва го видиш. Да го усетиш. Да го изживееш.
| 0 | 0 |
