В откровено интервю пред Мариян Станков – Мон Дьо, топготвачът Андре Токев говори с характерната си смесица от емоция, реализъм и достойнство за живота, грешките и мечтите, които продължават да го водят.
Още в ранна възраст бъдещият майстор-готвач получава шанс, който определя целия му живот. Благодарение на родителите си, Андре учи във френско училище в Алжир, където усвоява езика и културата, които по-късно стават негов паспорт за световната кулинарна сцена.
"Родителите ми даваха всичко, за да имаме добър живот. Те ми показаха какво означава труд и отдаденост," казва той с топлина.
Когато решава да учи за готвач в Банкя, половината от роднините му не могат да повярват. Млад човек, владеещ няколко езика, избира "кухнята" вместо канцеларията.
"Именно тогава реших да докажа, че любовта към храната може да бъде не просто професия, а изкуство," спомня си Токев.
Един от най-запомнящите се моменти в кариерата му идва при посещението на Бил Клинтън в България.
"Бях пратен от Германия да следя какво се случва в кухнята. Навсякъде – охрана, автомати, палта... беше страшно! А Вал Килмър беше по-спокоен – каза ми: 'Направи ми паста, която ти харесва'. И после два месеца ядеше само нея!" смее се шефът.
Срещите с хора с власт и слава му показват кое е истински ценното: "Скъпите неща не са тези, които се купуват. Скъпо е да имаш човека до себе си, когото обичаш."
Една от големите каузи на шеф Токев е въвеждането на престижните звезди "Мишлен" у нас. Заедно с колегата си Иван Манчев, той повече от две десетилетия се бори за това признание.
"Сърбите го направиха. Хърватите го направиха. Унгарците го направиха преди години. Ние също бяхме близо, но смениха министъра," казва с горчивина Токев.
Той вярва, че България вече има добра почва – таланти, кухня и традиции, които заслужават световна сцена.
"Мишлен не е просто звезда – това е уважение към професията и към страната."
През 2021 г. животът му се преобръща. В социалните мрежи се появява видео, показващо как управлява автомобила си след употреба на алкохол. Следват арест и осъдителна присъда.
"Това беше шок. Не можех да повярвам. Дори в селото ми не вярваха, че е възможно. Не си спомням нищо от онази вечер," признава Андре. А дните зад решетките нарича "най-дългото меню на живота си" – пълно с болка, осъзнаване и покаяние.
"Най-тежко беше за близките ми. Но те не ме оставиха. И тогава разбрах, че прошката не е дума – тя е действие."
Днес шеф Андре Токев е друг човек – смирен, спокоен и благодарен.
"Има две менюта за прошката – едното дегустационно, с много степени. Другото – голямата трапеза, на която каниш приятели и споделяш. Това е истинското изкупление."
| 0 | 0 |
