Деси Стоянова сподели, че днес се чувства по-пълноценна извън телевизионния ефир и предупреди, че отстраняването на критични гласове вече не е рядкост.
В интервю за "Дойче Веле" тя обсъди състоянието на българските медии, протестите и усещането за безнаказаност, което подкопава доверието в институциите. Със своите над 25 години опит в журналистиката, 17 от които в bTV, Стоянова е категорична, че журналистите нямат право да бъдат удобни.
"Да осветяваме нередностите, да бием камбаната и да изискваме отговори – това е нашият професионален компас," подчертава тя.
Според нея, отстраняването на критични журналисти от националния ефир вече не е изолиран случай, а тревожна тенденция. Последният шумен пример – уволнението на Мария Цънцарова – изпраща ясно послание към всички, които продължават да задават неудобни въпроси.
"Опитът критичността да бъде представяна като политическа пристрастност е изключително опасен. Това подкопава самата идея за свобода на словото," предупреждава Стоянова. Тя също така критикува използването на понятието "медиен баланс", тъй като според нея балансът не означава механично разпределяне на време в ефира.
"Истината не е въпрос на равни позиции, а на факти. Думата 'баланс' често се злоупотребява," казва Стоянова.
Относно протестите, тя вижда надежда, но и риск. Гражданската енергия може да доведе до реална промяна само ако бъде последвана от активност на изборите и осъзнат избор. В противен случай обществото рискува да се върне в апатията на мисленето "нищо не зависи от нас."
"Всеки от нас може да направи нещо просто – да не мълчи, когато вижда безобразия, и да гласува," казва тя и допълва, че без работеща съдебна система и независими медии промяната е илюзия. Без да говори директно за "добри" и "лоши" политици, тя акцентира върху правилата.
"Ако си корумпиран – да бъдеш осъден. Ако лъжеш – да платиш политическа цена. Звучи наивно, но без това няма държава," казва Стоянова, която след раздялата си с телевизионния ефир очевидно не изпитва носталгия.
"Преди обед" ми даде много и аз дадох всичко от себе си, но за мен това е вече затворена страница. Настоящата ми работа ми носи много удовлетворение и гледам напред," казва тя и добавя, че сега й харесва да предава опита си и да вижда реални резултати от работата си.
"Има крехка светлина в края на тунела," признава Деси Стоянова и допълва, че най-голямата опасност остава същата – обществото отново да заспи с убеждението, че нищо не може да се промени.
| 0 | 0 |
