Отменянето на задължителната военна служба в България сякаш сложи край на вечния спор кой от двата пола е по-прецаканият. Жените са обречени на ежемесечно кървене през една значителна част от живота си, като не стига това, ами трябва да бързат да забременеят поне веднъж, докато тази част не е приключила.
За капак на всичко, 9-месечното износване на дете, неговото кърмене и отглеждане трябва да бъдат предшествани от сексуално вземане-даване със създание от мъжки пол - нещо, което минава за хубаво в общия случай, стига този общ случай да не клонеше към частност.
Тоест, може би било далеч по-просто, ако жените можеха да вършат тази работа сами. Не секса, ами репродукцията. Все пак зоологията може да даде не един и два примера за "непорочно" зачатие в природата. Сред тези примери попадат не само низшите форми на живот, но и по-големи и сложноустроени животни като някои видове влечуги, птици и акулите.
Това се случва благодарение на процес на безполово размножаване, наречен партеногенеза. Въпросът е дали има подобен биологичен трик, който да позволява на жените да забременяват... от самосебе си, така да се каже.
Едно нещо е ясно и то е, че жените се нуждаят от сперма, ако искат да заченат. Хубавото обаче е, че източникът на сперма не е задължително да принадлежи към мъжкия пол. Преди десетина години японски учени показват на света мишле, което има цели две майки и нито един баща. То е кръстено на лунна принцеса от японската митология Кагуа, която се ражда в бамбуково стебло - нещо подобно на андерсеновата Палечка. Създадено е в лаборатория чрез комбиниране на генетичен материал от две женски мишки.
С малко научна намеса стволови клетки от женски донор могат да бъдат развити в спермени клетки. Тоест, напълно възможно е да бъде създадено дете от две майки, всяка от които любезно е предоставила половината от генетичния материал. Разбира се, нещата не са чак толкова прости, колкото се опитваме да ги изкараме.
Учените признават, че са в състояние да направят нещо, което изглежда като сперма под лещата на микроскопа, но дали то ще бъде програмирано по същия начин от генетична гледна точка е трудно да се каже. Единствената достоверна проверка е тази сперма да се използва по предназначение и да се стискат палци за нормалното развитие на бебето. Това е нещо, което е допустимо по отношение на гризачите, но напълно неприемливо, що се касае до човешки същества.
Дори и да приемем, че тази пречка не съществуваше, трябва да се има предвид, че за създаването на дете без участието на мъж все пак е добре да има и втори родител, бил той и от женски пол. Повечето женски животни опират до партеногенеза само тогава, когато е напълно необходимо - най-вече в условия на пълна изолация от мъжки индивиди.
Така например, ако група женски комодски варани попаднат на самотен остров, те ще са в състояние да произведат мъжки отрочета и съвсем скоро да положат началото на съвсем нова колония. По подобен начин за съществуването на партеногенеза при акулите се разбира след няколко случая, в които самотни женски в аквариуми забременяват напълно необяснимо. Това са все много крайни ситуации, в които животните подлагат на риск генетичното разнообразие, което спомага за запазването на здравето в една популация.
Чисто теоретично създаването на дете от генетичния материал на една-единствена жена може да е осъществимо. Това обаче значително би намалило генофонда и би увеличило риска от възникване на родилни дефекти и други заболявания. За пример биха могли да бъдат дадени европейските благороднически фамилии, чиито членове са малко или повече кръвни роднини помежду си.
Челюстният прогнатизъм е деформация, която на разбираем език бихме могли да опишем като обратна захапка. Същата е толкова характерна сред европейските кралски особи, че даже си има специално име - хабсбургска долна устна. Горкият последен испански владетел от Хабсбургите Карл ІІ е имал толкова издадена напред устна, че не е можел да се храни като хората. В една нормална популация подобно състояние би се размило с поколенията, но при тясно сродените европейски благородници то се е появявало отново и отново.
Също както инбридингът (близкородственото размножаване) намалява разнообразието на една популация, така и самооплождането може да редуцира генетичното разнообразие на вашето поколение. Ако решите да се възпроизвеждате изцяло самостоятелно, вашето дете ще има единствен родител и поради тази причина ще разполага само с половината генетична "пъстрота" на нормалните деца. Естествено, това не би представлявало голям риск, стига и детето ви на свой ред да не реши да се самовъзпроизведе и неговите деца да не направят същото.
В заключение, ако искате да дадете най-доброто от еволюцията на децата и внуците си, най-добре ще е да имате мъж до себе си. Засега това е единственият доказано работещ, еволюционно приемлив, приятен, възпитателен и устойчив във времето модел за продължаване на поколението.
За още статии с различни гледни точки станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 2 | 1 |
