Трябва да е било в средата на 90-те години. Върнах се от училище доста ядосана и раздразнена. В края на учебния ден трябваше да се прибера до вкъщи с училищния автобус, защото баща ми имал някаква спешна работа и ме предупреди, че няма да успее да ме вземе.
Тогава бях почти на десет години и бях свикнала да пътувам с кого ли не. Пътуването в горещ летен ден с училищния автобус не беше оферта за мен, но нямах избор. Виждайки в какво настроение съм, майка ми ме попита дали всичко е наред. "Нито едно момиче от моя клас не се вози в автобуса. Той е само за момчета. Родителите на всички ги взимат от училище и Мая винаги ми е казвала, че баща й се отнася с нея като с принцеса и й угажда за всичко", казах само за няколко секунди без да се замисля сякаш само чаках възможност да изказа на глас мислите си.
Това беше просто лошо настроение, което се превърна в буря. Баща ми, който тъкмо се прибираше от закъснялата среща в офиса, дочу разговора ни и напомни за присъствието си, прочиствайки гърлото си.
"Какво става? Принцеса, а? Как би свършила една принцеса в нашия свят. И какво лошо има в пътуването с автобуса? Съгласен съм, че е горещо, но можеш ли да си представиш какво им е на онези деца, които нямат и това", каза баща ми. Исках да бъда "принцесата на татко", точно като моята приятелка, а не някой, който пътува с автобус.
Когато навлизах в тийнейджърството, баща ми бавно ме въведе в света на вземането на решения. Докато другите родители коментираха с децата си какво искат да учат, баща ви остави решението изцяло в мои ръце.
Той винаги ме насърчаваше да вземам решенията си, да разпознаваме правилното от неправилното, да правим грешки и да се учим от тях. Той никога не ни е държал за ръце, подпирайки ни да не паднем. По-скоро ни наблюдаваше как вървим и се спъваме и ни помагаше, когато беше необходимо.
Никога не бях третирана като "принцеса" или не бях създадена, за да нося розово и да изглеждам красива. Той ме остави да измърсявам ръцете си и да се преобличам, след като не заприличам на нищо, да избирам книги вместо грим и да се науча да шофирам, а не да чакам "принц" да ме закара до вкъщи.
Благодаря ти, татко. За това, че не ме направи "принцесата на татко". Защото ме остави да падам и да се уча от грешките си. За това, че ме насърчаваше да бъда силна жена, а не да израствам като жена, която зависи от силния мъж.
Благодаря ти, че ме остави да бъда.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 1 | 0 |
