След като Пловдив бе официално избран да бъде един от двата европейски града, които ще влязат в ролята на европейски столици на културата през 2019 година, общественото мнение съвсем естествено се раздели на две крайности. На единия полюс най-общо казано застанаха "глупавите шопи”, които един през друг задават въпроса "Каква култура има в Пловдив?”. От другия бряг пък махат "долните майни”, които контрират с реплики като "Гледайте и завиждайте” (произнесено с маниера на видна участничка от още по-видно риалити предаване).
Започвам този текст именно с уговорката, че не принадлежа към нито един от тези два "отбора”. За щастие.
Пристигнах в Пловдив в петък следобед, при това невъоръжена с каквито и да е очаквания. Едва десетина крачки по паважа на Долната главна по-късно обаче нагласата ми претърпя тотален катарзис - тълпата от хора буквално ме пое и понесе в неизвестна посока. Е, не напълно неизвестна, защото, признавам си, познавам града на тепетата като общо 20-те си пръста. Дори обаче да стъпвахте за първи път в Пловдив и да нямахте абсолютно никаква компания, пак нямаше да има шанс да се изгубите или да не успеете да откриете "своето” събитие. Просто организацията, макар и на пръв поглед непринудена и "айляшка”, бе желязна.
Само в рамките на безкрайната плетеница от малки улички, наречена квартал Капана, сякаш се случваше буквално всичко. 12-годишен гений на клавишите, който свири досущ все едно има четири ръце, изнася концерт за пиано на открито, докато в съседните галерии произведенията на млади и не толкова млади творци не просто делят пространство, а и си съжителстват съвсем хармонично. Междувременно от самото сърце на Пловдив, Римския стадион, звучаха стиховете на избрани участници в, забележете, "София: Поетики” - прекрасно събитие, случващо се всяка година в столицата, но без излишни и тесногръди претенции да бъде единствено "местна гордост”.
И все пак, Главната със своите пресечни и успоредни улички далеч не бе единствената част на Пловдив, обхваната от все по-рядко витаещия из нашите ширини дух на културата. Редица събития например съвсем нарочно бяха приютени в пространства, някога носели наименованието тютюневи складове. А индустриалната "ембиънт” атмосфера там се превърна в отлична среда за пърформанси от по-алтернативен характер.
Сама по себе си забележителност не просто за града, но и за страната като цяло, е неотдавна завършената откъм консервация и реставрация Малка базилика на Филипопол. В рамките на двете вечери внушително красивото ѝ пространство освен това приюти и няколко различни аудио и визуални изпълнения. Не е за пропускане и фактът, че археологическата находка разполага с невероятно красив амфитеатрално оформен двор, който се превърна в идеалното място за кратка почивка след няколко огромни дози Пловдив.
Това се случва някъде към 3 часа сутринта. Малко преди да дойде време и за равносметката - а тя пристига неусетно, оформя усмивка на задоволство и кара човек да изтръпва отново и отново в ритъма на пулса на града, който никога не спи. Е, или поне не и през нощта на 12 и 13 септември.
Завършвам с едно мнение, изказано по телевизията от възторжена пловдивчанка в отговор на репортерски въпрос за Нощта: "През 2019 всеки ден ще е така!". Бих добавила само едно "Дано!"
Ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!
| 17 | 0 |
